Майкъл Крайтън - Сфера

Преминаха в цилиндър Б, където се намираха енергетичните запаси и живото-обезпечаващите системи. В първия миг им заприлича на котелно отделение с множеството си тръби и кранове.

— Тук генерираме топлината, енергията и въздуха — продължаваше Барнс. Той посочи с ръка: — Генератор на променлив ток, със затворен цикъл. Електрохимични клетки с водородно подаване. Течен процесор, задвижван от оловно-цинкови акумулатори. А това е главен старшина Флетчър. Флетчър Хърбата.

Норман забеляза масивна фигура, която оглеждаше тръбите с масивен ключ в ръка. Фигурата се обърна и Норман позна Алис Флетчър, която им помаха усмихната с ръка.

— Изглежда си разбира от работата — кимна одобрително Тед.

— Така е — потвърди Барнс. — Системите ни са от сигурни по-сигурни. Но друго си е, когато ги надзирава Флетчър. Всъщност, трябва да знаете, че цялата станция е само-регулираща се.

Той закачи по един масивен датчик на комбинезоните им.

— Носете ги непрестанно, макар и да са само една предпазна мярка. Алармата се включва автоматично в мига, когато възникне опасна за живота ситуация. Но това няма да се случи. Във всяка каюта на станцията има дозиметри. Ще свикнете с това, че околната среда непрестанно се нагажда към вашето присъствие. Светлината сама се включва и изключва, а също отоплителната система, въздушното подаване и куп други неща. Всичко е автоматизирано, така че не се тревожете. Дори да изгубим енергия, въздух или вода, пак можем да си живеем добре цели сто и тридесет часа.

Сто и тридесет часа не изглеждаха толкова много за Норман. Бързо пресметна на ум — пет дни. Пет дни също не изглеждаха много.

Влязоха в следващия цилиндър и светлините незабавно блеснаха. В цилиндър В бяха разположени жилищните помещения — койки, тоалетни, душове („колкото ви душа иска топла вода“). Барнс ги развеждаше наоколо подут от гордост, сякаш се намираха в неговия хотел.

Жилищните помещения бяха плътно изолирани — пода, стените и тавана бяха облицовани в дунапрен и от това каютите имаха натруфен вид. Но независимо от ярките цветове и очевидното старание в декорирането, на Норман му се струваха тесни и злокобни. Илюминаторите бяха миниатюрни и зад тях се виждаше само непрогледен мрак. А там, където свършваше облицовката, се виждаха масивни метални плочи, прикрепени с дебели болтове, които му напомняха къде всъщност се намира. Чувстваше се като във вътрешността на огромни железни дробове — и това не беше съвсем далече от истината.

Наведоха глави в ниския тунел към цилиндър Г — малка лаборатория с маси, микроскопи отгоре и вградени вътре сложни електронни прибори.

— Това е Тина Чан — представи им Барнс една самоуверена на вид жена. Стиснаха си ръцете. Норман си помисли, че Тина изглежда неестествено спокойна, докато не осъзна, че тя е от онзи тип хора, които рядко мигат с очи.

— Дръжте се добре с Тина — предупреди ги Барнс. — Тя е връзката ни с външния свят — разпорежда се с комуникационните системи и датчиците. На практика — с цялата електроника.

Тина Чан бе заобиколена от монитори с изпъкнали екрани, като телевизори от петдесетте години. Барнс обясни, че на някои прибори не им понася обогатената на хелий среда, включително и кинескопите. При първите дълбочинни станции се е налагало да ги сменят почти ежедневно. После започнали да ги херметизират и защитават, което довело до масивния им вид.

До Чан седеше още една жена, Джейн Едмъндс, която Барнс представи като секционен архивист.

— Какво е това секционен архивист? — запита я Тед.

— Старшина първи клас, обработка на информация, сър — отвърна официално тя. Джейн Едмъндс носеше очила и седеше с изправен гръб. Норман я оприличи на библиотекарка.

— Обработка на информацията… — повтори Тед.

— Задачата ми е да се грижа за всички цифрови записи, визуални материали и видеофилми, сър. Всеки аспект на този исторически момент се записва и аз внимателно класифицирам тези записи.

Да, каза си Норман. Тя наистина е библиотекарка.

— Чудесно — отвърна Тед. — Радвам се да го чуя. Ленти или видеозаписи?

— Видеозаписи, сър.

— Виж, с видеокамерата и мен ме бива — ухили се Тед. — Какво използвате, половин инчови или три четвърти?

— Сър, използваме информационно запаметяващо изображение еквивалентно на две хиляди пиксела на кадър, като всеки пиксел разполага с шкала от дванадесет разновидности на сивото.

— О! — рече Тед.

— Далеч по-добра е от комерсиалните системи, с които може би сте запознат, сър.