Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

0097 11 44 Как изглеждат, Хюстън?

0097 11 51 Лошо.

0097 11 59 Не разбрахме. Моля, повторете.

0097 12 07 Лошо: по букви — липа, облак, шампанско, орбита.

0097 12 15 Хюстън, изяснете как стои въпросът. Спътникът е имал стабилна орбита почти сто часа. Какво му се е случило?

0097 12 29 Не разбираме. Може би сблъскване. Има големи колебания в новата орбита.

0097 12 44 Хюстън, нашите компютри обработват данните. Ние също мислим, че може да е сблъскване. Виждате ли нещо наоколо?

0097 13 01 Службата за наблюдение потвърждава, че няма нищо около вашата рожба, Скууп.

0097 13 50 Хюстън, нашите компютри установяват, че това е някаква случайност. Вероятността е по-голяма от нула запетайка седемдесет и девет.

0097 15 00 Нищо не можем да прибавим. Всичко изглежда нормално. Ще се опитате ли да го приземите?

0097 15 15 Ние държим на това решение. Ще ви съобщим, щом се приземи.

0097 17 54 Хюстън, нашето командване има следния въпрос: възможно ли е…

0097 17 59 (отговорът на Хюстън е иззет)

0097 18 43 (въпросът на централното командване е иззет)

0097 19 03 (отговорът на Хюстън е иззет)

0097 19 11 Съгласни сме, Хюстън. Ще вземем решение веднага щом получим потвърждение от Сидни за излизане от орбита. Това устройва ли ви?

0097 19 50 Напълно, Скууп. Чакаме.

0097 24 32 Хюстън, ние прегледахме отново всички данни и сега смятаме, че… е невъзможно.

0097 24 39 Добре, Скууп.

0097 29 13 Хюстън, чакам връзка със Сидни.

0097 34 54 Център за управление, тук е Центърът в Сидни. Ние току-що проследихме преминаването на спътника. Първоначалните ни данни потвърждават увеличено транзитно време. Това е странно.

0097 35 12 Благодаря, Сидни.

0097 35 22 Не ви провървя, Скууп. Съжаляваме.

0097 39 02 Тук е центърът за управление, Скууп. Вика всички. Нашите компютри току-що изчислиха параметрите на орбитално-то отклонение. Чакайте окончателно решение за началото на приземяването на спътника.

— А иззетите места? — попита Хол.

— Майор Манчек от базата във Вандънбърг ми съобщи — отвърна Стоун, — че се отнасят до руските спътници в тази зона. Но и двете станции в Хюстън и Вандънбърг стигнаха до извода, че руснаците не са отклонили спътника нито случайно, нито нарочно. Други мнения не са изказвани.

Те кимнаха.

— Съблазнително е — продължи Стоун. — Военновъздушните сили имат специално устройство в Кентъки, което проследява пътя на всички спътници в земна орбита. То има двойна функция: да наблюдава старите спътници в орбита и да открива новите. В момента в орбита са дванадесет спътника с неизвестен произход. Независимо от това обаче чии са, те са прекалено много. Миналия петък военно-въздушните сили съобщиха, че в момента около Земята обикалят петстотин осемдесет и седем тела. В тях влизат и стари, вече нефункциониращи американски и съветски спътници. Включително и ракети-носители и последни степени, достатъчно големи да отразяват радарните лъчи — накратко, всички тела със стабилна орбита.

— Наистина са много.

— А може би са и още повече. Военновъздушните сили смятат освен това, че има и доста много отпадъци: гайки, болтове, късове метал, всички в повече или по-малко стабилна орбита. Вие знаете, че всъщност никоя орбита не е съвсем стабилна. Без чести корекции всеки спътник се отклонява, започва да се спуска към Земята по спирала и изгаря в атмосферата. Но това може да трае години, дори десетилетия след изстрелването. Във всеки случай военновъздушните сили предполагат, че общият брой на самостоятелно въртящите се тела е някъде към седемдесет и пет хиляди.

— Така че сблъсък с някакъв метален предмет е напълно възможен?

— Да.

— А с метеор?

— Да, това е друга възможност, която Вандънбърг поддържа. Рядко явление. Най-вероятно да е метеор.

— Имало ли е метеоритни дъждове тези дни?

— Не, но това не изключва възможността за сблъскване с единичен метеор.

— Има и още една възможност — каза Ливит, след като се изкашля.

Стоун се намръщи. Той знаеше, че Ливит има въображение, но това беше и предимство, и недостатък. Понякога той поразяваше и въодушевяваше хората със своите приумици, а друг път само ги раздразваше.

— Пресилено е да се мисли, че спътникът е попаднал на някое извънземно тяло — подзе Стоун, — по-скоро…

— Съгласен съм — прекъсна го Ливит, — наистина е съвсем пресилено, още повече, че няма никакво доказателство за това. Но ние все пак не трябва да изключваме и тази възможност.

Чу се гонг и същият страстен женски глас, който Хол вече знаеше, че принадлежи на бабата от Омаха, ги призова: