Гордън Диксън: Последната енциклопедия

— … няма съмнение — каза той на фермера, — че милицията с всеки изминат ден става по-многобройна, тъй като редиците на ония, дето са съблазнени от изчадията на Белиал 5 5 Персонификация на злото; Сатана. — Б.пр. , се увеличават. Това е факт, с който трябва да се съобразяваме; и това е по Божията воля.

— Но… — Годлун се поколеба. — Ти самият — ти храниш надежда.

— Надежда? — Издълбаното от времето мършаво лице на Детето се втренчи в облото разтревожено лице на домакина.

— Надежда, че най-накрая милицията и всички други кучета на изчадията Белиалови ще бъдат усмирени и прочистени от нашия свят.

— Моят дълг не е да се надявам — отвърна Дете-на-Бога. — Това, което аз искам, е това, което Бог желае.

— Но може ли Той да пожелае всичко, което ние сме изградили от поколения тук, а и на Асоциация, да бъде завладяно от такива твари? Църквите ни да бъдат затворени, нашите богомолни гласове да замлъкнат и всичко туй да бъде стъпкано в прахта? — възрази Годлун.

— Нима ти знаеш каква е волята Господня? — запита Детето. — Може би точно това е Неговата воля; ако това е тъй, кои сме ние, та да я поставяме под съмнение? Не те ли чух само преди час да пееш заедно с мен: „Войнико, не питай ти — ни днес, ни утре — къде знамената ти отиват на война“?

Годлун бавно поклати глава.

— Не мога да повярвам, че Той би…

— Ти си загрижен за твоите деца и за децата на твоите деца — каза Детето не толкова рязко. — Само помни, че дори те не са твои. Те са ти дадени само за малко от Господа и Той ще ги използва така, както той поиска.

— Но нещата не са чак толкоз зле — възрази Годлун. — Да, милицията ни създава грижи и е вярно, че в градовете онези, които се подмазват на Другите, печелят. Но същината на нашата земя, нашите хора и нашата религия тук, в провинцията, продължава да бъде незасегната. Ние…

— В твоя малък свят, ще кажеш, все още има мир — прекъсна го Детето. — Но погледни извън този свят. Когато ти им потрябваш, когато твоите деца и ниви потрябват за целите на Другите, нима те няма да дойдат и да ти вземат всичко, което и когато им се прище? Погледни не само градовете на този свят, но всички градове на всички светове. Навсякъде изчадията на Белиал се движат почти без да ги проверяват или да ги възпрепятстват. Те не могат да докоснат ония от нас, които са силни във вярата, но почти всички други, щом ги видят веднъж, след туй винаги тръгват по петите им и ги следват без въпроси заради едно потупване по рамото, една похвална дума от тези свои нови, лъжливи и изрисувани идоли. Звярът и лъжепророкът, за които говори Откровението, са вече между нас и сбират силите си за Армагедон повсеместно на всички светове.

— Но Бог ще победи, когато дойде Армагедон!

— По свой собствен начин!

Годлун поклати глава и погледна безпомощно настрани към огъня.

— Не вярвам на туй — промълви тихо към пламъците. — Мнозина съм чувал да го казват, но все не можех да повярвам и точно затуй трябваше да поговоря с някой като теб. Как можеш ти, дето си отдал живота си да се биеш с Неговите врагове, да приказваш тъй, сякаш последната битка може да бъде загубена?

— Човече на плуга и мира — рече Детето почти тъжно, — погледни навън към Вселената. Битката, за която ти говориш, вече е почти загубена. Времената вече са се променили. Дори ако утре онези, които Бог е проклел, бъдат пометени, все пак старите традиции ще са вече изчезнали и това не е тяхно дело, а наше. През всички векове, откакто на човечеството за пръв е бил вдъхнат живот, сега отиват към края си и всичко, което е било съградено, се руши. Нима, когато идвах насам, не чух похотливия и лентяйски звук на музикален инструмент в твоята собствена къща? И въпреки това онзи, дето е свирил — който и да е той — все още не е под твоя покрив. Несъмнено преди час той е бил с всички останали на богослужението. Щом твоето собствено домочадие може да изпадне тъй в канавките и уличките на греха, как можеш ти да се надяваш на изкуплението на хорските светове, когато сред собствените ти стени няма такова изкупление?

Годлун вдигна глава от пламъците и се вторачи в Детето. Сухожилията на гърлото му помръднаха и се напрегнаха, но той издаде само един слаб звук, който не представляваше дори и дума.

— Не — каза Детето с истинска кротост. — Кой съм аз да те укорявам? Аз само ти показвам как стоят нещата. От хиляди години Земята е била люлка на Божиите чеда, докато не тръгна по дяволски пътища на разкоша с многото оръдия и инструменти. Краят можеше да дойде още тогава. Но Бог даде на човека още една възможност и му отвори новите светове. И всички се втурнаха навън, всеки с ония, за които мислеше, че са като него, и се опитаха да градят отново всичко и то така, както им се струваше най-добре, под други слънца. Ала от всички тия усилия излязоха само три народа, каквито не е имало досега: ние на Вярата; тези, които ние наричаме отрицатели на Бога и които наричат себе си екзотици; и тия на Войната, известни като дорсай. И както времето показа, нито един от тези три народа не беше Божият отговор, независимо до каква степен те бяха свой собствен отговор; а пък от техния провал сега се появиха тези от смесената порода, които наричаме Другите. И те ще превърнат всички светове в своя градина на удоволствията, а всички други мъже и жени — в свои роби. Можеш ли да погледнеш всичко туй и да не видиш, че ние още веднъж сме отхвърлили възможността, която ни е била дадена; така че сега на Него не Му остава нищо друго, освен да ни остави да пожънем това, което сме посели; и всички, които се зоват човечество, да слязат най-накрая в мрак и мълчание — завинаги!