Гордън Диксън: Последната енциклопедия

— Хидроакумулиращите централи не са ли винаги в сърцето на града? — запита Хал.

— Не съвсем в центъра — отвърна тя, — но определено в границите на града. За отклоняване на вниманието, в същото време, когато ще нападнем електроцентралата, ще ограбим една банка за метали в същия град. Нашите хора могат да използват всяко парче метал, което успеем да измъкнем, стига само да го прехвърлим контрабандно обратно през планините до крайбрежието. Обаче грабежът в банката въпреки това си остава операция за прикритие на нападението на хидроакумулиращата централа, а не обратното. Щом вземем изкуствения тор, ще подпалим района на електроцентралата и се надяваме разрушенията да прикрият факта, че сме взели част от запасите им.

— Разбирам — каза Хал, чийто ум вече разработваше необходимата за подобна операция тактика.

— Местната милиционерска част — каза Рух, — ще ни преследва само докато се измъкнем от техния район — освен ако не заподозрат какво всъщност целим. Ако ни заподозрат, може да предположат, че сме замислили нещо по-голямо от кражба на метали. В такъв случай ще съобщят за нас и на всички околийски милиции и те ще ни преследват активно, вместо с това да се заеме само милицията от електроцентралата. Това може да позатрудни получаването на нашия експлозив в завършен вид.

— Ясно ми е — спокойно каза Хал.

— Но ако имаме по-голям късмет, ще взривим и ще блокираме тунела на Кор Тап, сетне ще изпреварим алармата, която ще се вдигне и ще се върнем обратно в планините, като при нас ще останат достатъчно хора, за да продължим да съществуваме като отделен отряд. Но ако късметът ни не е чак дотам добър, няма да успеем да се върнем в планините и ако нещо тръгне на зле, ще бъдем ликвидирани и няма да успеем да разрушим Кор Тап.

— А не зависят ли фермерството и животът на вашите хора от тази част на континента от електроенергията на тази централа?

— Зависят. — Тя го погледна в очите. — Но също тъй зависят и Другите заради монтажния завод за космически кораби, който е единственият в северното полукълбо. Ако го взривим, те ще трябва да променят всичките си планове, защото ще трябва да използват онзи, който е в Южния континент. А той е по-малък и от логистична гледна точка по-непрактичен.

— Не плащате ли много висока цена само за да им сложите прът в колелата? — запита Хал.

— Всяка цена е висока — отвърна тя.

Светлината, която се бе задържала на небето, сега бързо чезнеше. От два часа над хоризонта висеше пълната луна, ала на яркото небе досега тя едва се виждаше. Първият дъх на нощния вятър се раздвижи край тях и леко ги охлади. В полумрака лицето на Рух все още се виждаше чудесно, но някак отдалечено, сякаш настъпващата тъмнина бе подчертала нейната изолираност не само от него, но и от всичко друго на света. Дълбоко трогнат, Хал изведнъж и по причини, които не би могъл да си обясни, импулсивно сложи длани на раменете й и се приведе, за да я погледне отблизо в лицето. За секунда очите им останаха само на десетина сантиметра. Без да помисли, той я обви с ръце и я целуна.

За част от секундата Хал усети нейния потрес и изненада, а сетне бурната й реакция я притисна към него. Ала секунда по-късно тя постави длани върху горната част на ръцете му и го отблъсна със сила, която го стресна.

Рух се освободи от него. В почти пълния мрак двамата се гледаха един друг.

— Кой си ти? — запита тя с твърд глас, но тъй тихо, че той едва я чу.

— Ти знаеш кой съм — отвърна Хал. — Аз ти казах!

— Не — рече тя със същия тих глас и се вторачи в него. — Ти си нещо повече от това.

— Ако е тъй — каза той, а двамата изглеждаха като омагьосани, — тогава не го зная.

— Знаеш! — И тя отново се втренчи за малко в него. — Не — продължи тя най-накрая, — ти май наистина не знаеш, нали?

Рух отстъпи крачка назад, по-далеч от него.

— Аз не мога да принадлежа на когото и да било — заяви тя, а гласът й сякаш идваше нейде отдалеч. — Аз съм Воин на Господа.

Той не намери какво да каже.

— Не разбираш ли? — запита най-накрая тя.

Хал поклати глава.

— Аз съм една от Спасените. Като Джеймс — обясни тя. — Не знаеш ли какво означава това?

— Един от моите възпитатели навремето е бил Спасен — бавно отвърна той. — Разбирам. Това означава нещо далеч по-голямо. Означава, че със сигурност идваш от Небето.

— Това означава, че си бил Избран от Бога. Аз върша това, което трябва, а не което аз искам. — Сега лицето й почти не се виждаше в мрака, а гласът й омекна. — Прости ми, Хал.