Той се втурна напред към тъмния правоъгълник на вратата. Нотите рязко секнаха и той в миг се върна отвън с отново порозовяло лице, както когато се бе изправил пред тях при първата им среща.
— Съжалявам — този път говореше на Детето. — Тия деца — но иначе той е добро момче. Просто не разбира… Моля да ме извините.
— Не възхвалявай Господа с инструменти и други лентяйски играчки, защото Самият Той не е лентяй, нито пък ще го допусне пред себе Си — мрачно изрече Детето.
— Знам, знам. Просто времената… нещата се променят тъй бърже, че те не разбират. Но влезте, влезте!
Те го последваха в една голяма проветрива стая, която изглеждаше тъмна след все още слънчевия ден навън. Когато очите на Хал свикнаха със светлината, той видя няколко стола и скамейки пръснати из едно помещение с добре полиран дървен под и огромно огнище в единия край. През вратата в противоположния на огнището край на стаята се виждаше друга — продълговата и с една маса по цялата й дължина, която изглеждаше тъй, сякаш можеше да приюти петдесет човека.
— Сядайте, сядайте — обади се техният домакин. — Извинявайте, трябваше да се представя. Казвам се Годлун Амджак и това е моето домакинство. Старейшина, ще ни направиш ли честта да ни говориш на вечерната служба след няколко минути?
— Аз не съм старейшина, нито пък някога съм се стремил да стана. Аз съм Воин на Бога и това е достатъчно — каза Детето, — но въпреки това ще говоря.
— Благодаря ти.
— Благодари по-скоро на твоя и моя Бог.
— Разбира се, разбира се. Това ще направя. Благодаря на Бога. Абсолютно си прав.
В стаята стеснително влязоха по-млади мъже и жени във всекидневни дрехи — бели над кръста и черни надолу, носейки кани със студена вода и чинии с малки тъмни хлебчета. Детето отказа хлебчето, но прие водата. Приседнаха за малко да пийнат и да хапнат, а сетне домакинът ги поведе през къщата към един вътрешен правоъгълен двор с каменна настилка и боядисани в бяло стени, неукрасен с нищо друго, освен с тънък черен кръст, висок колкото Хал, който беше изрисуван на една от стените в дъното. Пред кръста имаше малък подиум от тъмно дърво с амвон пред нея. На амвона обаче нямаше нищо.
Дворът вече беше пълен с хора — очевидно членовете на домакинството на Годлун Амджак — които стояха в две подредени групи от двете страни на оставения в центъра коридор. Годлун поведе по този коридор десетимата от отряда до отреденото за тях място пред дясната група — само на няколко крачки от кръста и амвона. Щом ги настани, Годлун се качи на подиума и погледна всички отвисоко. Дворът беше потънал в сянката на обграждащите го постройки, но в контраст с него ивицата небе, която се виждаше над главите им, бе все още изненадващо яркосиня и без никакви облаци.
Последва минутно смълчаване, сякаш всеки в двора бе затаил дъха си. После Годлун заговори.
— Ние сме благословени пред Господа — започна той, — да имаме за гости десет от Воините на Бога, един от които е офицер от отряда на Рух Тамани. Това са хората, които се бият с помагачите и демоните на самия Сатана — Другите хора — и техните подчинени, хората, които искат да ни научат да слагаме нашата вяра и нашият Господ на второ място след тях. Освен това сме благословени с това, че офицерът, за когото ви казах, Дете-на-Бога, ще ни говори по време на това богослужение. За нашето семейство това е велика чест и ние ще я помним, докато нашето семейство съществува.
Той слезе от подиума и погледна Детето, който напусна първата редица богомолци и се качи на подиума. Мършавото му лице се взря отвисоко в тях и гласът му зазвънтя над главите им като стържещо се желязо:
— … И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка, три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата Вселена, да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог…
Той спря и погледна всички.
— Знаете ли този откъс от Книгата на Откровението?
— Знаем го — в мек единодушен хор отвърнаха слушателите около Хал.
— … И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон — той пак спря. — Ние знаем също — каза Дете-на-Бога, — че този звяр и този лъжепророк, чието идване е предсказано в Откровението, сега са сред нас. Не си мислете, че за теб и за теб, и за теб, тяхното присъствие означава нещо по-различно, защото за онзи, който свидетелствува за Живия Бог, никога няма разлика между това, което винаги е било и което винаги ще бъде. Има само един-единствен ден — Денят на Бога — и за вас, които той познава или е избрал да бъдете негови слуги, няма никакво значение кой час от този ден е сега. Другите, що не са като вас, са само онези, които ще бъдат отхвърлени в последния час. Но сред тия, що няма да бъдат отхвърлени, никой от вас няма нужда да пита: „Кой е часът и мигът, в който ще свидетелствам за моя Бог?“. Защото всички, що служат на Господа, ще бъдат призвани да свидетелстват и няма значение кога.
Читать дальше