Хари Харисън - Свят на смъртта II

Когато дойде на себе си, болката и неприятните усещания бяха силно намалели, а температурата му бе спаднала. И макар да чувстваше силна слабост, успя да се добере до кабината за управление. Мета залагаше новия курс в компютъра.

— Храна! — изграчи Джейсън и се хвана за гърлото. — Тялото ми толкова се е изтощило в усилията си да ремонтира повредите, че съм изгладнял като вълк.

Мета безмълвно му подаде туба с концентрирана храна, като дори с този прост жест успя да му внуши, че е сърдита за нещо. Додето изстискваше тубата в устата си, той зърна Иджале сгушена в отсрещния ъгъл на кабината, по-точно сгушена, доколкото й го позволяваше състоянието на безтегловност.

— Ех че беше вкусно! — възкликна Джейсън с малко пресилена веселост. — Сама ли управляваш този кораб, Мета?

— Естествено, че сама. — Това му прозвуча по-скоро като „Ама че си глупак!“ — Позволиха ми да взема кораба, но не можеха да си позволят да пуснат някого да ме придружи.

— Как ме откри? — попита я, като се опитваше да налучка тема, която да я предразположи.

— Много ясно как! Диспечерът на аеродрума забелязал отличителните знаци на кораба, с който си заминал, и Кърк установи, че е от Касилия. Отидох до Касилия и поразузнах там. Идентифицираха кораба, но нямаха никакви сведения да се е завърнал. Отново се върнах на Пиръс и анализирайки курса на касилския кораб, се убедих, че може да се е приземил на една от трите планети по пътя си. На две от тях има висока организация с модерни космодруми и усъвършенствано космическо оборудване, тъй че нямаше как да не знаят дали търсеният от мен кораб се е приземил там. Не беше. Стана ясно, че е кацнал на третата — планетата, която току-що напуснахме. Веднага щом навлязох в атмосферата, улових позивните сигнали за помощ и побързах да пристигна. Какво се каниш да правиш с тая жена?

Последните думи бяха изречени с леден тон. Иджале още повече се сгуши, не защото разбра за какво говорят, а просто защото се бе вкаменила от страх.

— Още не съм мислил по този въпрос.

— В живота ти има място само за една жена, Джейсън. И това съм аз. Ще убия всяка, която си въобрази нещо друго.

Нямаше никакво съмнение, че не се шегува. И ако искаше да запази живота на Иджале, трябваше да я изолира надалеч от смъртоносната заплаха на пирийската женска ревност. Джейсън трескаво взе да разсъждава.

— Ще спрем на първата планета с цивилизован живот и ще я оставим. Имам достатъчно пари, за да й направя вноска в банка, която ще й стигне за дълги години напред. Ще уредя така, че да й бъде изплащана периодично по малко, та дори да я измамят, все да й остане нещо. Няма защо да се тревожа за нея. Щом можеше да живее сред събирачите на крено, при всяко положение ще се оправи в един уреден свят.

Отсега си представяше протестите на Иджале, когато й съобщеше решението си, но го правеше, за да спаси живота й.

— Аз ще се погрижа за нея и ще я поведа по пътя на истинската праведност — обади се познат глас от вратата. Там стоеше Мика с разбъркана брада и блеснали очи.

— Чудесна идея! — възторжено се съгласи Джейсън. Обърна се към Иджале и й заговори на нейния език: — Чу ли това? Мика ще те заведе у дома си и ще се погрижи за теб. Ще ти оставя пари, които да покриват всичките ти нужди. Той ще ти обясни как да се оправяш с парите. Искам да го слушаш внимателно, а после да правиш точно обратното. Трябва да ми обещаеш, че ще изпълниш това и никога няма да нарушаваш думата си. По този начин, дори и да допуснеш някои малки грешки, общо взето, нещата ще вървят много гладко.

— Не мога да те оставя! Вземи ме със себе си! Ще бъда винаги твоя робиня! — изплака тя.

— Какво казва тая? — изръмжа Мета, схванала донякъде смисъла.

— Ти си зъл, Джейсън! — обяви Мика, отново възприел привичния си тон. — Тя ще ти се подчини, знам го и колкото и да се старая, винаги ще прави, както ти си й казал.

— Искрено се надявам да е така — изрече с жар Джейсън. — Щуравите ти идеи могат да донесат удоволствие само на антилогично създание като теб. Ние, останалите, сме по-щастливи, когато отстъпваме под напора на обстоятелствата и извличаме удоволствията си от реалния живот наоколо.

— Както ти казах, ти си въплъщение на злото и няма да се отървеш от наказание. — Мика измъкна зад гърба си пистолета, който бе открил в кораба, и го насочи към Джейсън. — Аз поемам командването на този кораб. Погрижи се да накараш двете жени да се отстранят, за да не пострадат. Сетне ще отпътуваме за Касилия, където ще се проведе процесът срещу теб.