Хари Харисън - Свят на смъртта II

Джейсън се засмя и осъзна, че главата му съвсем се е размътила от всички поети лекарства и от токсините. Трудно му бе да разсъждава трезво, но се налагаше да си даде тоя труд. Все още не бяха вън от опасност и колкото и добър боец да бе Мета, не можеше да очаква от нея да победи цяла армия.

— Влизай, Хертуг — извика той. — Никой нищо няма да ти стори, стават такива грешки. — После се обърна към Мета: — Не стреляй, но бъди нащрек. Ще се опитам да го уговоря да не ни създава спънки, но не гарантирам, че ще успея, затова бъди готова за всичко.

Хертуг хвърли бърз поглед през вратата и отново се скри. Най-сетне събра остатъците от куража си и наближи колебливо.

— Хубаво оръжие има твоята приятелка, Джейсън. Кажи й, че сме готови да разменим няколко роби срещу него. Пет ще й дадем, това е добра сделка.

— Седем да бъдат.

— Съгласен съм. Нека го даде.

— Точно това не. То й е стар семеен спомен и тя не желае да се раздели с него. Но има същото на кораба, с който пристигна. Ще идем да вземем него.

Мика бе приключил с разглобяването на масата и постави плота й до леглото на Джейсън. После двамата с Мета внимателно положиха Джейсън върху него.

Хертуг изтри носа си с опакото на дланта, додето зорко въртеше червените си очички.

— На кораба сигурно има неща, от които можеш да оздравееш — отбеляза той, показвайки повече интелигентност, отколкото Джейсън беше допускал у него. — Тогава няма да умреш и ще си заминеш с небесния кораб, така ли?

Джейсън изстена и с вид на агонизиращ се вкопчи в импровизираната носилка.

— Аз умирам, Хертуг! Ще отнесат праха ми на кораба, който всъщност е космическа катафалка, и ще го разпръснат сред звездите…

Хертуг хукна към вратата, но Мета го застигна още в същата секунда, изви едната му ръка зад гърба, додето той запищя от болка, и го ръгна с бластера си в бъбреците.

— Какъв е планът ти, Джейсън? — попита тя спокойно.

— Нека Мика хване носилката отпред, а Хертуг и Иджале да я държат отзад. Ти пази стария хитрец отзад с оръжието и ако имаме късмет, може и да се измъкнем невредими.

Тръгнаха в този ред бавно и предпазливо. Останалите без водач персони не можеха да решат какво да предприемат; виковете на Хертуг само ги бяха накарали да се засуетят като пилета в кълчища, а изстрелите на Джейсън съвсем ги объркаха — той откъртваше цели парчета от стените и разбиваше прозорците. Слизането по стълбите и минаването през двора му доставиха удоволствие; забавляваше се, като отправяше изстрели по всяка мернала се глава. До ракетата стигнаха без произшествия.

— Сега идва трудната част — каза Джейсън и прегърна през врата Иджале, а другата си ръка обви около шията на Мика и отпусна тежестта си върху него. Не можеше да ходи сам, но те щяха да го качат на борда. — Застани на вратата, Мета, и дръж здраво стария мошеник. Бъди готова за всичко, защото на тая планета понятието лоялност не е познато и ако трябва да убият Хертуг, подчинените му не биха се поколебали и за миг.

— Логично — съгласи се Мета. — В края на краищата война е.

— Да, не се и съмнявам, че така би отсъдил човек от Пиръс. Бъди готова. Аз ще загрея двигателите и щом реша, че можем да излетим, ще дам сигнал със сирената. Блъсни долу Хертуг, затвори люка и тичай бързо към контролния пулт. Аз едва ли ще се справя с операциите по излитането. Разбра ли ме?

— Напълно. Върви, губим време.

Джейсън се отпусна тежко на мястото на втория пилот и с възможно най-голяма бързина задейства цикъла за излитане. Тъкмо когато понечи да натисне бутона на сирената, се раздаде мощен трясък и целият кораб се разклати. За секунда изглеждаше, че ще се преобърне. Ала после бавно се изправи и Джейсън задейства алармата. Писъкът й още не бе замлъкнал, а Мета вече седеше в пилотското кресло и малката ракета се отправяше към небето.

— В тоя примитивен свят били по-напреднали, отколкото предполагах — сподели тя веднага щом отмина първият шок от ускорението. — В една от сградите имаше някаква грамадна грозна машина, която ненадейно взе да пуши и запрати едър камък, който едва не отнесе перката на левия борд. Успях да разбия чудовището, но онзи, когото наричаш Хертуг, избяга.

— В някои отношения те са доста напреднали — промълви Джейсън, почувствал се твърде изнемощял, за да признае, че едва не са срещнали гибелта си от собственото му изобретение.

Мета сръчно насочи капсулата и без никакви затруднения навлязоха в отворения люк на пирийския космически кораб, който се движеше в орбита извън атмосферата. Състоянието на безтегловност облекчи болката на Джейсън и той можа да се погрижи изпадналата в ужас Иджале да бъде привързана към креслото за преодоляване на ускорението, но след това припадна. Още преди да е успял сам да заеме съседното кресло, загуби съзнание с щастлива усмивка на уста; маниаците робовладелци бяха останали далеч назад.