Хари Харисън - Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

— Имате на разположени лични помещения — каза му Кларт. — В терминала там ще намерите цялата информация, която Ви интересува.

— Добре. Колко време ще отнеме приготвянето на екипировката?

— Най-много два-три часа.

— Нужни са ни десет. Първо трябва да се наспя. — Той отново погледна към далечната планета. — Веднага щом си починем и получим екипировката, искам да се прехвърлим в нашия кораб и да го спуснем в ниска орбита, откъдето да огледаме отблизо повърхността на планетата. Много ми е интересно какви точно са били животните, които е видял Хартиг.

Въпреки, че беше дълбоко заспал, когато Лиа отвори вратата, Брайън моментално се събуди. Тя се поколеба, вглеждайки се в мрака, но той я повика при себе си.

— Влез. Ще запаля светлината.

— Винаги ли спиш с дрехите? — попита тя. — И с ботушите също?

— Това се нарича установяване на телесен имидж. — Той взе голяма чаша вода от автомата до себе си и отпи. — Ще живея с тези дрехи в продължение на дни и е необходимо тялото ми да ги възприеме като част от себе си. Защото тялото и рефлексите са главната ми защита, най-важното ми оръжие. Ще си взема също и нож. Мислих много за това и прецених, че защитата, която той ще ми предложи, си струва риска да го взема със себе си.

— Какъв нож? И какъв риск? Не разбирам.

— Ножът трябва да е направен от минерал. Ще бъде единственото изключение, единствения обект, който не е с напълно естествен произход. Дрехите ми са направени от растителни нишки, копчетата им са издялани от кост. Ботушите ми са от парчета животинска кожа, които са зашити и слепени помежду си. Никъде по мен няма метал, нито пък нося нещо направено от изкуствени материали.

— Дори пломбите в зъбите ти? — попита усмихнато тя.

— Дори те. — Брайън беше страшно сериозен. — Всички метални пломби бяха махнати и сменени с керамични. Колкото повече приличам на животно от естественото обкръжение, толкова по-сигурен ще бъда. Ето защо ножът е пресметнат риск.

Той се обърна, за да може тя да види кожената ножница, прикрепена към бедрото му. Извади от нея дългото прозрачно оръжие и й го показа.

— Изглежда като че ли е от стъкло. Така ли е наистина?

Той поклати глава.

— Не, от пластийл. Форма на силикона, която силно напомня стъкло, но е по-здрава от порядъка на сто пъти, тъй като молекулите са преориентирани така, че да формират структурата на един единствен гигантски кристал. Практически е нечуплив, а острието му никога не се притъпява. Тъй като е от силикон, като пясъка, то би трябвало да изглежда като пясък за всеки детектор. Затова поемам риска да го взема със себе си.

Лиа тихо наблюдаваше как Брайън прибира оръжието си, а след това се протяга като голяма котка. Можеше да види движението на мускулите под тъканта на дрехите му и усети, че силата му е много повече от просто физическа.

— Имам чувството, че можеш да се справиш — каза тя. — И се съмнявам, че някой друг би могъл, поне някой от нашата галактика. Разбира се, мисля и, че цялата тази работа си е чиста лудост, въпреки, че това е може би най-добрата ни възможност да разберем какво става долу.

Реакциите му бяха твърде бързи — едно от нещата, с които тя така и не свикна. Намираше се в прегръдките му преди още да е осъзнала, че е помръднал. Чувстваше силата на ръцете му като стомана обвита с плът. Той бързо я целуна и се отдръпна.

— Благодаря ти. С твоята вяра и разбиране съм много по-силен. Да отиваме на катера.

Нямаше никаква церемония по случай заминаването им. Докато Лиа проверяваше екипировката, Брайън говореше с главния навигатор, който изчисли и въведе в компютъра на малкия кораб координатите на няколко различни орбити. Когато подготовката бе завършена и всичко бе проверено, те затвориха люка. Веднага щом прие сигнала им за готовност, компютърът стартира програмата, която ги отдели от кораба-майка. Няколко газови струи извъртяха катера, а после се включиха и главните двигатели, за да го изведат в нужната орбита. Селм–2 започна да нараства на екрана пред тях.

— Уплашена си — каза Брайън, покривайки малката й студена ръка със своята.

— Сигурно не е нужно да си емпат, за да го усетиш — потрепера тя и се сгуши в него. — Операцията може би изглеждаше добре на хартия, но колкото повече се приближаваме към тази планета, от която никой не се завръща, толкова по-разтревожена се чувствам. Двама професионалисти, и двамата контактни експерти, са били убити там долу. И е много вероятно същото да се случи и с нас.