Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Цуриянците — продължи Восбаргер — дадоха да се разбере, че са готови да ни снабдят с Трансформатор. Но при едно условие.

Бил изпъшка. Значи имаше не само пречка, но и условие. От лошо по-лошо. Той засмука жадно пурата, докато чакаше да чуе продължението. Восбаргер кимна с разбиране и му сипа още уиски.

— И така Бил, те искат от нас да пратим човек, обучен да борави с Трансформатора. Както сам разбираш, един толкова сложен уред изисква компетентно отношение.

— Да, сигурно.

— Налага се да се пишеш доброволец за тази мисия — продължи Восбаргер.

— Я чакайте, това е невъзможно! — извика Бил. — Приключих с тая доброволческа гнъс!

— Много лошо — поклати глава Восбаргер. — Защото се говори за повторно повдигане на обвиненията срещу теб. Този път обаче не разчитай на роботското жури. Аз ще решавам съдбата ти.

— Ех! — изпъшка Бил.

— Но предполагам, че няма да се стигне дотам. Хайде стига сме си губили времето с празни приказки! Нареждам ти да се обявиш за доброволец. — Той вдигна един едрокалибрен пистолет от бюрото и го насочи към челото на Бил. — Ще посмееш ли да се възпротивиш на заповедта ми?

— Простете, сър. Не може ли първо да ми кажете нещо повече за тази мисия, за която ще бъда доброволец?

— Ей такива приказки очаквах да чуя — кимна Восбаргер с усмивка на лешояд върху слонски труп. Пистолетът изчезна. — Ти си на ход, приятелче. Разполагаш с петдесет и пет секунди да зададеш всички въпроси, които не ти дават мира.

— Защо точно аз?

— Добър въпрос. Най-вече защото имаш известен опит на планетата Цурия. Това наклони везните в твоя полза.

— Да, сър.

— Но най-вече защото Квинтиформения компютър, който — както сам знаеш — управлява планетата, настоя да пратим тъкмо теб.

— Така ли?

— Да, точно така. Даже беше много настоятелен. Спомена нещо за неуредени сметки между вас двамата. Не виждахме защо да му отказваме, след като ни обещаваха в замяна Трансформатора. Най-вече след като в сделката се намеси и някаква жена.

— Жена ли? Каква жена?

— Мисля, че се казваше Илирия. Провъзгласили я за новия президент на Цурия.

— И как е успяла да се изкатери толкова високо? — попита Бил.

— Още не разполагаме с подробностите. Причината май била в новото й тяло.

— Все си намира нови тела! — въздъхна Бил, усещайки как се затварят челюстите на клопката. — Случайно да знаете как изглежда сегашното?

— Не съм я виждал още — отвърна Восбаргер. — Помоли да ти предадем обаче, че новото й тяло щяло да е голяма изненада за теб.

— Напоследък все ме застигат изненади.

— Освен това ни съобщи, че твоето старо тяло те чакало там.

— Но аз си имам тяло! — извика Бил.

— Налагало се да го върнеш на компютъра. Били ти го дали назаем.

— А Илирия какво тяло ми е намерила?

— Достатъчно малко, за да се пъхне в компютъра.

— Не искам да живея в някакъв си компютър! — проплака Бил.

— Що не опиташ, може и да ти хареса? Иначе… — пистолетът отново изникна пред очите му.

— Слушам, сър — прохлипа Бил.

Той обмисли още веднъж целия разговор, докато се натряскваше в бара за доброволци. Едва го бяха възстановили на служба и пак го пращаха надалеч. Обратно при Илирия и Квинтиформения компютър. След няколко чашки всичко придоби по-благоприятни очертания. Квинтиформения компютър не беше чак толкова лоша машина. А колкото до Илирия… Нямаше нищо против да я види отново. Когато си в армията, взимаш каквото ти дават. Поне за това го биваше.

Тогава защо по бузите му се стичаха сълзи и капеха в чашата?

Когато Бил най-сетне пристигна на Цурия, посрещнаха го познатите трисферни фигури. Там бяха докторите, които се бяха грижили за него по време на предишния му престой. Започнаха да му махат с ръце още преди да кацне. После го поведоха усмихнати към едно подземие под централния цуриянски замък, където компютърът си бе устроил щабквартира.

— Здрасти, Бил! — посрещна го Квинтиформения компютър. — Радвам се да те видя отново.

— Здрасти! — отвърна Бил подозрително. — Май не ми се сърдиш, а?

— Разбира се, че не. Двамата с теб доста си пасвахме.

— Защо ме повика отново?

— Ами… това е въздългичка история.

— Нищо, кажи ми, имам време.

— Всъщност стана по молба на жена ми. Тя поиска да те върнат на Цурия като сватбен подарък.

— На жена ти? И откога компютрите имат жени?

— Малко е необичайно, съгласен съм — рече Квинтиформения компютър. — Но ти не познаваш жена ми. Тя е много настойчива натура.