Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Докторе, кажи ми как съм?

— Чудесно се справяш, момчето ми — бе отговорът.

— Добре де, щом с мен всичко е наред, защо не ме пуснете да изляза, а?

— О, няма никакъв смисъл да прибързваме с това, сигурен съм — отвърна докторът и изхихика.

— Какво означаваше това хилене? — попита Бил Илирия, след като докторите си тръгнаха.

— Нали ги знаеш докторите какви са — отвърна му тя. — На тях всичко им е смешно.

— Какво ще се случи с мен, след като ме изпишат оттук?

— Трябва ли да говорим за това? — попита Илирия. — Защо да разваляме този хубав ден?

Прехвърлиха Илирия на нощна смяна. Двамата с Бил можеха да разговарят за много неща. Бил научи, че цуриянците живеят на своята планета толкова отдавна, че вече никой не помни откога точно. Съществувала теория, че когато Цурия била родена от огнената експлозия на Ейора — нейното жълтеникавочервено слънце, заедно с нея се родили и всички разумни същества, които сега обитавали повърхността й. Бил не можеше да разбере какъв е смисълът на това предположение. Наложи се Илирия да му обясни, че на Цурия няма нито смърт, нито раждания. Духовете на всички обитавали я същества продължавали да витаят наоколо, пребивавайки безсъзнателно в психосъхраняващите разтвори на естествените електролити.

— Всичките ли? — попита Бил. — Че колко са те?

— Точно един милиард — каза му Илирия. — Нито повече, нито по-малко. И те — ние — сме тук от самото начало. Някой ден трябва да ти покажа къде чакат безтелесните. Или къде си отдъхват, както го наричаме ние. Те са в бутилки…

— Един милиард мозъка в бутилки! Това са ужасно много шишета.

— Така е наистина, събираме ги из цялата галактика. Имаме винени бутилки, бирени бутилки, бутилки от разхладителни напитки — каквито си пожелаеш.

— Брей! — възкликна малко потиснато Бил. — И защо трябва да са точно един милиард?

— Неведоми са пътищата Божии — отвърна Илирия. Тя беше религиозна жена — практикуващ член на църквата на Съвсем дребната благотворителност. Което не й пречеше да е приятен събеседник и далеч по-разкрепостена жена от повечето цуриянки. Така поне бе заявила на Бил.

Все по-често Бил се питаше какво ще стане с него. Илирия изглежда не искаше да разговаря за това. Всеки път, когато Бил повдигаше този въпрос, лицето й придобиваше сериозен изглед. Синкаво-жълтеникавите й очи помътняваха. Гласът й ставаше дрезгав.

От друга страна, Бил си прекарваше чудесно. Единствената работа, която изискваха от него, ако въобще можеше да се нарече такава, бяха двучасовите сеанси в хранителния разтвор. Никога досега кожата му не е била толкова мека. Ноктите му също бяха започнали да омекват. Дори тези на крокодилския крак, който бе пораснал вече доста, се бяха поразкашкали. Веднъж попита Илирия защо толкова често го къпят, но тя отвърна, че предпочита да не говори за това.

Илирия беше очарована от Биловия крак. В началото я плашеше и тя настояваше да му обува плюшено чорапче. С течение на времето привикна със зелената алигаторска лапа и дори се научи да си играе с дългите закривени нокти.

Веднъж Илирия го попита как се справя с математиката.

— Не много добре — отвърна Бил. — Наложи се да изкарам два срока в едно техническо училище и здравата загазих. Правиха ми специални мозъчни процедури, за да решавам дори най-простите задачи на компютъра.

— Тук не са ни нужни компютри — обясни Илирия. — Изчисленията си ги правим сами.

— Щом всички разбират от математика, на мен що ми е?

Илирия въздъхна, но не отговори. Лекарите се появиха отново на следващата сутрин. Този път бяха трима и с различни форми от предишните. Бил научи, че на Цурия това било често явление.

— Но как може да имате толкова много различни форми? — попита той.

— Единственото нещо, което открай време липсва на нашата планета — обясниха лекарите, — е нормалната функция на раждането и смъртта. Когато се появил нашият свят, всички разуми вече съществували под формата на водни капки във вътрешността на големи пурпурни облаци. Изминало доста време преди да се образуват първите материални форми. Но дори те не произхождали от нашата планета, а пристигнали с експедиции от друг свят. Благодарение на превъзхождащия си интелект ние успяхме да ги обсебим. Така животът на Цурия получил материален израз. За съжаление никой от нас не може да има потомство, макар че — мога да те уверя — както мъжете, така и жените полагали от самото начало неуморни усилия. Резултатът? Нула. Ето защо винаги сме нащрек за нови парчета протоплазма, в които да се заселят членове на нашата раса.