Абрахам Мерит - До Сатаната — седем крачки!

— Тогава реших да ви, как да го кажа… да ви придобия за себе си — обясни той. — Но времето още не бе съзряло за това. Вие отидохте в Китай по молба на Рокбилд. Причината бе древна и неясна легенда, но намерихте гробницата и на гърдите на превърналия се на прах принц Су Кан-се лежаха брошките от нефрит. Вие ги взехте, но бяхте заловен от разбойника Ки Ванг. Намерихте пролука във въоръжението на хитрия грабител и видяхте единствения начин да избягате със скъпоценностите. Той също е играч и вие го знаехте. И в палатката му заложихте брошката, срещу две години робство. Мисълта, че може да станете негов роб и то доброволно, развесели разбойника. И освен това той разбираше, какво ценност представляват за него мозъкът ви и храбростта ви. Затова се съгласи. Вие забелязахте, че преди започването на играта той беляза картите. Вие използвахте ловкостта си и му върнахте със същото. Ки Ванг разбърка тестето. Щастието се оказа на ваша страна. Спечелихте играта.

Бях направо изумен, затова се изправих и го загледах като втренчен.

— Не искам повече да ви обърквам — и ми посочи със знак да седна. — Ки Ванг често ми е полезен. В различни страни много хора изпълняват молбите ми, Джеймс Киркхайм. Ако бяхте загубили, Ки щеше да ми изпрати брошките и би се погрижил от главата ви да не падне косъмче. Защото знаеше: мога по всяко време да ви поискам от него!

Аз въздъхнах, седнах и усетих как се затръшва някаква безмилостна невидима врата на изградения от този човек капан.

— После — погледът му не се откъсваше от мен, — ви подложих на изпитание. Два пъти мои хора се опитаха да отмъкнат брошките. Съзнателно, в нито един от опитите, не планирах стопроцентов успех. Иначе вие бихте ги загубили. Оставях по някоя вратичка, която да можехте да използвате, ако имате достатъчно ум да я видите. Вие успяхте и това наистина ме развлече. И бях доволен!

Той се наведе напред.

— Сега — продължи да говори, — ние стигаме на днешната вечеря. За нефритите вие получихте солидна сума. Но изглежда играта престана да ви интересува. Вие се насочихте към друго развлечение — глупостта да играете на борсата. В плановете ми не влизаше да печелите и от там. Знаех какви книжа купувате. И извърших известни действия. Без да бързам, долар след долар, ви прибрах всичко. Може би предполагате, че методът, който приложих спрямо вас, повече подхожда за притежател на крупно състояние, отколкото на собственик на жалки хиляди. Но не е така. Дори и да имахте милионите, краят ви щеше да бъде същият. Вие научихте ли урока си?

С усилие на волята потиснах настъпващия гняв.

— Научих го — отвърнах късо.

— Обърнете сега внимание! — прошепна той и за миг ярките му очи се изпълниха с мрак. — И така ние стигаме до сегашната вечеря. Аз бих могъл лесно да ви хвана и да ви доставя тук, било вързан, било пребит, било приспан с наркотици. Но това са методите на убийци, на хора лишени от въображение, на отпадъците, на диваците от низшите слоеве. При това не бих усетил никакво удоволствие.

Не, постоянното наблюдение ви накара да започнете открита игра. Двойникът ви, един великолепен актьор, ви изучава в продължение на няколко седмици и сега се наслаждава на живота в клуба. Всичко това, което изпитахте, бе с цел да ви покаже изключителния характер на нашата организация, която ви повика.

И отново отбелязвам: поведението ви ми хареса. Вие бихте могли да се съпротивлявате на Консърдайн. Но ако бяхте постъпили така, щяхте да покажете липса на въображение и истинска храброст. Вие щяхте да бъдете отново тук, но аз тогава бих бил разочарован. И доста ме позабавлява отношението ви към Уолтър и Ева, девойката, която съм предвидил за велико дело, за което я подготвям.

Сигурно ви е удивило, как те са се оказали там, нали? Само пет минути след като седнахте на пейката в Батъри парк, всички околни станции на метрото получиха своята двойка. Уверявам ви, нямахте никакви шансове да избягате. Всяка ваша постъпка бе предвидена и бяха взети мерки да и се попречи. Цялата полиция на Ню Йорк не би могла да ми попречи днес да ви получа.

Аз ви повиках, Джеймс Киркхайм!

Изслушах тази удивителна смесица от тънки подмятания, прикрити заплахи и гигантски хвалби с усилващо се изумление. Накрая станах.

— Кой сте вие? — запитах направо. — Какво искате от мен?

Свръхестественото синьо на очите непоносима проблесна.

— Понеже всички на земята, към които се обръщам със заповеди, ги изпълняват — бавно ми отвърна той, — вие може да ме наричате… Сатана! И ви предлагам възможността заедно с мен да управлявате този свят, естествено срещу определена цена, разбира се!