Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Язон запуши и в тясното помещение стана по-светло.

„Интересна илюзия — помисли той. — От изпълняването на желания на света става по-светло.“

Колко приятно беше да вдиша чудесния тютюнев дим след дългите минути на нечовешко напрежение! „А колко минути всъщност? — запита сам себе си той — А и минути ли бяха — може би часове? Или дни?“ Даде си сметка, че все така абсолютно никак не разбира как е попаднал тук. Още по-безсмислено бе да пита Мета. Беше в каютата, имаше пробойна в стената и… толкоз. По-нататък — тъмнина и тишина. После тоя кошмар с Троу…

„Но вече всичко е нормално — мярна му се идиотската, съвършено безпочвена мисъл. — Сега всичко ще се оправи.“

Изведнъж разбра, че както е дръпнал от цигарата, така си и стои със затворени очи. Нещо му пречеше да ги отвори, някакъв защитен рефлекс. Вече от нищо не се страхуваше. А не трябваше да отваря очи по съвсем друга причина. Някой му готвеше изненада, както на хлапе по Нова Година и да гледа предварително беше просто неприлично. Не е хубаво, Язон, не е честно, не е красиво да надничаш. Той и не надничаше, но вече ясно усещаше аромата на хвойна, портокали и шоколадови бонбони. Дишаше леко, свободно и дори през стиснатите клепачи усещаше, че в помещението е съвсем светло.

„Време е!“ — каза сам на себе си той и отведнъж отвори широко очи.

Мета объркано го гледаше и се усмихваше.

— Как успя да се разбереш с него?

— Аз?… С него? — шашна се Язон. — Къде е той?

— Той си отиде щом стана прекалено светло — поясни Мета. — Но направи всичко, за да ни е приятно.

— Наистина — учудено се огледа Язон.

Той почти беше допушил цигарата си и търсеше място, където да хвърли фаса. Защото сега затворническата им килия изглеждаше абсолютно чиста. Стените и тавана се бяха изгладили, а подът се бе издигнал в нещо, напомнящо удобни и меки кресла. Вратата беше придобила по-привична за окото форма и размер, беше се появила дръжка. И най-важното, беше топло, лееше се мека, зеленикава, успокояваща светлина.

Язон се надигна и подозрително огледа във всички ъгли. Не забрави да погледне и ръчния си часовник. По неговото индивидуално време бяха минали почти три часа. Като се вземе предвид, че нито той, нито Мета имаха каквато и било представа къде се намират, можеха само да гадаят колко бе изминало на борда на „Арго“. Е добре, първият контакт с чужденеца беше установен. Но нещо продължаваше силно да тревожи Язон. Е да, общото неразбиране на ситуацията! Не, още нещо имаше…

Той си спомни: миризмата на Нова година, ароматът на хвойна и портокали. Язон започна съсредоточено да души. Разбира се, съвсем не миришеше на елхи и цитрусови плодове, беше приспивателен газ. Така приятно, унасящо. Навяваше спомени от детството… Известен ефект!

— Мета! — извика той и се извърна. — Аптечката, бързо! Максимална доза антинаркозно…

Но Мета дори не успя да мръдне. Рязко повишената концентрация на газ ги удари в ноздрите и веднага обви съзнанието в розова мъгла.

Те се съвзеха върху зелена трева под открито небе. Язон лежеше по корем, затова първо внимателно надигна глава, после се подпря на ръце и приседна на колене в поза, от която еднакво лесно можеше и да хукне, и да напада. Но ни едното, ни другото се искаше от него. До него, разперила ръце и мигаща удивено със сините си очи, лежеше Мета, а наоколо, до самия хоризонт, не се виждаше нищо друго, освен безкрайна степ с разлюляна от лекия ветрец трева. Покритото с високи облаци сиво небе светеше смътно и равномерно — най-противното време, при което е абсолютно невъзможно да се ориентираш по слънцето. А много му се искаше да се ориентира. Впрочем, не с това трябваше да се почне.

Първо, трябваше да се прецени кои най-нужни вещи са им останали при поредното преместване. Колкото и да бе чудно, и сега не липсваше практически нищо: пистолет, нож, аптечка, радиостанция, пси-предавател, фенер, газоанализатор, магнитометър, т.е. универсален прибор за измерване на всички електромагнитни параметри. Пълният комплект на астронавта се оказа недокоснат и у Мета. Нещо повече, скафандрите им сега изглеждаха като нови! В това нямаше нищо чудно — металопластмасата лесно се заварява със съответната апаратура. Само че на кого бе необходимо да прави такъв ремонт?

— Мета — попита Язон, — ти помниш ли какво се случи с нас?

— Помня, но много малко. След като проникна на кораба, черното същество ни сграбчи и ни отвлече при себе си в подземието. Впрочем, това би могло да бъде и някакъв междузвезден транспорт, ние така и не разбрахме къде се намираме, когато убиха Троу. След това ни приспаха и… това е. Сега сме тук.