Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Значи и Мета помнеше толкова. Това можеше да се очаква. Проблемът за контакта с друг разум можеше да се отложи на заден план. Първо трябваше да разберат къде са ги отнесли, а после да мислят защо. Не се съмняваше, че са преместени на милиарди километри, а може би и парсеци. Обкръжаваше ги природата на обикновена кислородна планета, каквито има множество както в Зелената клонка, така и в самата Галактика. Не е изключено такива планети да съществуват и в други галактики и в други вселени. Какво би му попречило на този не знам откъде си дошъл гост да „си ги вземе вкъщи“? И какво време би му потрябвало за такова пътешествие, можеха само да гадаят. Часовникът показваше, че са изминали само четиридесет минути от онзи миг, когато запали цигарата си в тясната пещера с грапави стени, но Язон прекалено добре знаеше какво означава относителност на времето и какво значат измененията на времевите мащаби. Но беше безполезно да се мисли за това. Поне засега.

— Ставай — каза Язон на Мета, — трябва да вървим. Това е единствената възможност да разберем къде сме.

Трудно беше да се възрази на такова твърдение. Мета стана и те тръгнаха. Пейзажът по пътя им се оказа удивително еднообразен — трева и сиво небе. Така че когато в далечината се появи първото дърво, Язон се зарадва като дете. Такъв ориентир позволяваше като минимум да се изчисли кривата на повърхността и съответно да се прецени поне размерът на планетата. Освен това където има дървета, там има и вода, а където има вода — там има жилище. Ако тази планета е населена изобщо. Разбира се той и по-рано можеше да изчисли кривата, като просто помоли Мета да отиде отвъд хоризонта, но беше прекалено опасно да се отдалечават на такива големи разстояния. Не си струваше риска. Сега експериментът беше проведен без риск и поднесе неочакван резултат. Планетата се оказа миниатюрна, толкова малка, че даже и да беше само от платина или уран, масата й не би могла да създаде гравитация, близка до 1 g. Но я създаваше!!! Особено интересен бе фактът, че такъв феномен вече бяха срещали и при „обект 001“. Оставаше да се предположи, че все пак са пренесени в чужда Вселена, където даже законите на привличането се отличават от известните в нашата Галактика.

Вървяха вече няколко часа, а наоколо нищо не се променяше съществено, само дето равнината стана по-хълмиста и все по-често се срещаха малки горички. На едно място прекосиха ручей с годна за пиене вода. Вече не е зле! Язон почти не се съмняваше, че и за ядене ще се намери нещо, когато потрябва. Обаче нито температурата на въздуха — двадесет градуса по Целзий, нито силата на вятъра, нито даже светлината на местната звезда показваха някакви изменения. Плътната облачност както преди размазваше слънцето по небосклона и беше невъзможно да се каже, дали е утро или вечер. А дните на тази малка планета би трябвало да бъдат много кратки. Именно би трябвало! Нали в този свят всичко е по-иначе. Може би тук две и две не прави четири?

Първите забелязани живи същества бяха насекомите: напълно обикновени мухи, пеперуди, оси, водни кончета, в тревата пълзяха кротки бръмбарчета и мравки. След това се появиха птици. Те се рееха прекалено високо и можеше да бъдат хищни. Мета мигновено настръхна, готова да започне сражение. В този момент под близкото дърво в тревата мръдна люспестият гръб на някаква твар. Това нещо Мета нямаше намерение да обсъжда с Язон. Изстрелът й тресна почти едновременно с надигането на грозната глава и я отнесе заедно с огромния костен шип. Но те и двамата успяха да запечатат в паметта си познатия образ. А димящите останки от отвратителното туловище със сгърчени ноктести лапи не оставяха никакви съмнения за неговия вид.

Това беше съвсем истински пирянски рогонос — отровен и агресивен.

— Нима са ни върнали на родната планета? — въздъхна Мета, като учудено се оглеждаше и забелязваше все повече познати детайли — от „закачливата трева“ и шушулките на „стрелящия грах“ до наивно атакуващото ги от въздуха пиле-шипокрил, което тя безпроблемно свали с един куршум.

— Не мисля — каза Язон. — Как така планетата Пир ще свие толкова размерите си?

— А не е ли възможно тази крива на повърхността да е някаква оптическа измама? — предположи Мета. — Срещат се какви ли не атмосферни явления.

— Може — съгласи се Язон, след като поразмисли. — Всъщност притеглянето е най-обективният фактор. И все пак това не е Пир. Това е…

Той се поколеба и Мета продължи вместо него: