— Подготовката на бомбите ще бъде завършена след осем часа — доложи Клиф, ръководителят на монтажниците.
— Това го знам. Арчи, аз питам колко още можем да чакаме.
— Ами-и… — позапъна се младият физик от Юктис. — Взривът може да бъде отложен за не повече от едно денонощие. Никой не може да гарантира последствията при по-продължително отлагане.
В каюткомпанията увисна гробна тишина. Какво ли би могло да се каже при това положение? Навярно всеки мислеше за нещо свое. И самият Стен едва ли вярваше, че е възможно установяване на контакт за някакви си шестдесет часа. Виж, Язон действително вярваше, защото както винаги знаеше малко повече от другите, но сега го нямаше сред тях и от това на пирянците им стана много тъжно. Кърк усети, че е готов да полети към астероида сам и да загине в неравен бой, което си беше чиста хлапащина, та не се реши да огласява мислите си. Клиф беше най-младият и ако трябваше сам да решава, би взривил планетоида след осем часа, пък каквото ще да става. Бручо тънеше в догадки и съжаляваше за пропуснатите възможности. Доктор Тека страдаше от гадното предчувствие, че скоро ще трябва обилно да се поти в корабната лечебница. Нещо му подсказваше, че раненият Кърк е само първата лястовичка, а интуицията рядко лъжеше пирянците.
И в това тържествено мълчание заговори Ривърд Бервик, кой знае защо изправил се в цял ръст.
— Господа — с присъщата си излишна помпозност в гласа произнесе действителният член на Съвета на Консорциума, — разрешете да обявя връчването на извънредните пълномощия по нашия проект лично на мен. С дадената ми власт имам правото да постъпя така.
— Извинете — заинтересува се щурманът Дорф, изпълняващ длъжността капитан на линкора в отсъствието на Мета. — Не бихте ли уточнили за каква власт става дума?
— Разбира се — каза Бервик, — но първо ще ви разясня значението на своя пост. Заповед за унищожаването на обект 001 ще дам само аз и то едва тогава, когато го сметна за нужно.
— Т.е. вие отменяте вашата собствена поръчка — не се сдържа Кърк. — В такъв случай съгласно договора ние имаме право да получим кеш половината от обозначената в пети раздел сума и незабавно да поемем курс към родната планета.
— Вие не ме слушате внимателно, Кърк. Аз въобще не отменям поръчката. Вашият кораб и всички негови мощности, както и преди, ми трябват за изпълнението на задачата, но още повече ми трябва Язон дин Алт и докато съществува надежда за неговото спасяване, ще трябва да изследваме астероида, а не да го унищожаваме.
— И все пак — обади се този път Бручо. — Кой ви упълномощи да вземате такива решения?
— Специалният Корпус на Лигата на Световете — тържествено обяви Бервик и измъкна от вътрешния си джоб голяма пластмасова карта, която проблясна с ярката си холограма на преливаща петолъчна звезда.
— Само това ни липсваше — глухо промърмори Кърк.
А наум добави: „Отидоха ни паричките! Къде си, Язон?“
Свестиха се в пълна тъмнина. Миришеше на влага, беше много студено и въздухът беше недостатъчен, за да се диша с пълни гърди. Язон се опипа и установи, че всички приспособления върху изпокъсания му лек скафандър за щастие са налице. Даже пистолетът си беше там. Първо включи фенера. Видя как трепна лежащата до него Мета. А Троу объркано седна и се огледа. Неговият скафандър беше пострадал най-много — метализираната тъкан направо висеше като безформени парцали по тялото му.
Помещението бе миниатюрно, грапавият под плавно преминаваше в също такъв грапав таван и всичко това напомняше не толкова затворническа килия, колкото пещера на диво животно. По-късно обаче забеляза идеално равен процеп с овален контур — очевидно врата. И тази врата започна да се отваря, като че ли отстъпваше пред погледа на Язон. Принципът на действието й си остана непонятен, защото касата на вратата не само се освобождаваше от „запушалката“, но и по странен начин се разширяваше. Така се разминават листчетата на диафрагма в обектив. Кошмарните чудеса продължаваха. А когато не разбираш по какви закони действа врагът, е почти безполезно да се бориш с него. Язон не се и опитваше. Той мечтаеше само за едно — да си изясни в края на краищата, поне най-общо, какво става наоколо. Едва тогава би имало шанс да се измъкнат оттук. Засега такъв шанс не виждаше и той се въздържаше от каквито и да е действия. Може да беше грешка и това, че включи фенерчето? Но след като вече има светлина, да я гасиш е още по-глупаво.
Читать дальше