Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Разбира се, вратата се оказа затворена отвътре и миг преди да я удари с рамо, Кърк чу звук, който можеше да бъде разбран само по един-единствен начин. От каютата стремително изтичаше въздух! Сирената за обща тревога реагира на спадналото в отсека налягане секунда след него. Ветеранът от пирянските войни вече беше затворил херметичния си шлем и атакуваше вратата.

Но трябва да се признае, че древните земяни бяха правили вратите си много по-здрави, отколкото тези на съвременните космолети. Очевидно бе, че имперците от онези времена са конструирали звездолетите си предвиждайки бойни действия дори вътре в кораба. Титаничната сила на Кърк все пак не беше безкрайна и той съумя да попадне вътре едва, когато пренебрегна честолюбието си и изряза бравата с лазерния пистолет. Отворът със свистене засмука въздуха от коридора, някъде далеч зад гърба му хлопнаха херметичните прегради, изолиращи отсека. В каютата нямаше никой, а в стената насреща зееше дупка с формата на почти правилна звезда с десет лъча. Голям отвор. Но човек, още повече в скафандър, едва ли би могъл да се провре през него, без да се одере в острите клинове.

Кърк погледна навън. В отразената светлина на насочените към ледената повърхност прожектори на „Арго“ се кълбеше отдалечаващ се черен облак. Тази кошмарна субстанция с нереална бързина се всмукваше в гигантска пукнатина далече долу, като дим, прибиращ се в лулата, ако видеозаписът бъде пуснат отзад напред.

Кърк сграбчи острите зъби, стърчащи по краищата на пробойната и от ярост огъна дебелата звездолетна броня на древния линкор.

Автоматичните камери бяха заснели старта на катера и всичко, случило се по-късно. И така, по записите можаха да възстановят доста точно инцидента, ако не се смята това, че изображенията на черното петно, заснети от различни точки, никак не се стиковаха в един образ. Проекциите не съвпадаха. За това явление физиците имаха две хипотези: или под действието на излъчването камерите са се разсинхронизирали, или са се натъкнали на рядкото явление — електронен фантом. С две думи: техниката е започнала да халюцинира. Още по-лошо беше това, че отвличането на тримата от каютата не беше регистрирано от нито един прибор. Оставаше им само да гадаят в кой именно момент са загинали Мета, Язон и Троу, били ли са те замразени и задушени още в каютата или са били погребани живи в черната маса, която ги бе отнесла в открития космос. По оцелелите аудиозаписи можеше да се съди, че не са стреляли и крещяли в последните секунди преди смъртта. А че става дума именно за смърт, почти никой не се съмняваше. Поне така им се струваше, докато Стан не взе думата.

— Виж, най-съществен в тая история ми изглежда фактът, че за пръв път сме получили истински модулиран сигнал от планетоида. И този сигнал не само е успял да изземе управлението на катера, но явно е съдържал и някаква допълнителна информация, за съжаление засега неразшифрована от специалистите. Но ние сме длъжни да я декодираме и ще го направим преди да пристъпим към унищожаването на обект 001. Защото, ако това е бил ответен опит за контакт, не бива да се изключва вероятно елементарно вземане в плен на нашите хора. Кой от вас може да гарантира, че Язон, Мета и Троу са мъртви?

— Наистина — зарази се от неговите съмнения опитния биолог Бручо, — за констатиране на физическа смърт не би било зле да се видят труповете, а в светлината на случилото се…

И всички заговориха. А в каюткомпанията бяха насъбрани не по-малко от двадесет и пет души, примерно половината от тези, които бяха на първото съвещание. Именно от тези хора сега зависеше по-нататъшната съдба на целия проект.

— Вие да не искате да отмените унищожението на този кошмар?! Предлагате да нарушим договора и да подложим на смъртоносна заплаха всички светове от Зелената Клонка, а може би и цялата Галактика?! — изрева Кърк. — Ако можеха да ви чуят тримата ни изчезнали братя! Те… те, без да се замислят биха дали живота си за спасението на останалите! Всъщност и това са направили… — тихо добави той.

— Ние не знаем това със сигурност — упорито повтори Бручо. — Всеки има право да се разпорежда със своя живот. С живота на друг — не бива.

Кърк не намери отговор и засумтя. Отново взе думата Стан:

— Имаме предположение, че замръзналият свят съществува в друг мащаб на времето. Ето защо на сигнала SOS, предаден от Язон по време на най-първото кацане, може да са дали отговор едва сега. И съответно после да е бил приземен катерът, както при авария. Може би просто са искали да помогнат. Разбирате ли? А ние както винаги сме открили огън. Е, и те са преминали към следващия, по-активен етап на установяването на контакта. Ние просто сме задължени да участваме в диалога, ако искаме да спасим нашите приятели. Само че за това ни е нужно време. Кажете, колко остава до взрива?