Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Сега обаче се налагаше да се усъмни в стройността на първоначалните предположения. Болките в главата и краката, кръвта по лицето му, здравите въжета, впити в китките — всичко това му изглеждаше твърде реално за фантомна атака. Може би трябваше да бъде малко по-твърд? Ама че работа! Да се измъкне от ледения кошмар, от общуването с черния изрод, хладнокръвно изкормил Троу, да изброди километри чужда земя, почти да разгадае тайната й — и да загине от стрелите на някакви неизвестно как попаднали тук и веднъж вече победени варвари на планетата Щастие! Какво по-глупаво от това?!

Когато отпред се появиха шатри, Язон забеляза, че те са доста по-малко, отколкото бяха в действителност у най-голямото племе на планетата Щастие, но размерите и куполообразната им форма напълно съответстваха на спомена му за временните жилища на чергарите. В паметта му изплува даже диалектното им название — камач. Моропите спряха в самия център на разположения в степта лагер, изправиха пленниците и ги вързаха поотделно на два стълба, забити в земята на три метра един от друг. Но нито една жива душа не ги посрещна, никой не прояви любопитство към новопристигналите. Сигурно тук не беше настанено цялото племе, а някой челен отряд, затова не се виждаха жени и деца, а воините не излизат навън без заповед. Или просто сега си доспиват след нощните нападения? Такова обяснение бе напълно приемливо, но не и успокояващо. Странните неща ставаха все повече…

Въпреки че Язон не забеляза по тялото й сериозни рани, Мета все още не беше дошла в съзнание. А мрачните воини, след като свършиха, се обърнаха и си тръгнаха, без да поставят стражи. Не бе никак трудно да се освободи от въжетата, особено ако никой не го гледа, но Язон не беше убеден, че бягството в този момент е добро решение. Изглежда никой не смяташе да ги убива. Можеха да го направят още там, на място, тук явно имаха нещо друго предвид. Трябваше да се чака.

Язон се опита да си спомни за какво си говореха пленилите го конници и моментално се обля в студена пот, като осъзна, че всички нищо не значещи фрази, които те си бяха разменили, бяха произнесени на датски език. След това случайно погледна стълбовете, които му се бяха сторили нацапани с нещо бяло и студената пот го обля втори път — с нищо бяло не бяха боядисвани — това беше бреза. Лошо окастрени стълбове от истинска бреза! Такива имаше много на планетката с име Поргорсторсаанд, където бе минало детството му. Язон добре си спомняше големите гори от тези ослепително бели, сякаш излъчващи светлина стволове с високи и уютно шумолящи корони. На Щастие и на Пир не се срещаха подобни дървета. Но несъответствията вече бяха толкова много, че да мисли за тях му се виждаше безсмислено. Най-лесно беше да определи всичко наоколо като бълнуване. А може би наистина си беше бълнуване? Може би всичко това нямаше нищо общо с реалността и единственото, което му остава, е да вземе да се събуди?

Но Язон не успя да се събуди. Иззад близката колиба се появи цяла делегация, съставена от пешеходни воини, начело с Темучин. Язон прекалено дълго беше общувал с него, за да не го познае. Никаква грешка не можеше да има! От друга страна, за последен път Язон бе видял великия завоевател проснат върху стъпалата на собствения му дворец с посиняло от задушаване лице и счупен врат. А доколкото му беше известно, никой в Галактиката не се беше научил да възкресява хора.

В създалата се почти абсурдна ситуация щеше да бъде доста странно да бъде дипломатичен и Язон веднага извика това, което мислеше в действителност:

— Темучин! Откъде се взе тук? Нали те уби Кърк — вождът на пирянците? Ти отдавна си мъртъв, Темучин. Теб те няма!

Язон крещеше на понятен за Темучин междуезик, но върху лицето на великия завоевател на племена бе изписано пълно недоумение.

— Защо вие този чуждоземец? — попита той своите поданици. — И как си позволява този недостоен човек да разговаря така с мен?

Слугите на вожда ентусиазирано се втурнаха да накажат недостойния човек и вдигнаха тежките бичове, но Темучин ги спря с жест.

— Кой си ти, чуждестранецо? Откъде имаш това оръжие и как се използва то?

Вождът на чергарите държеше в ръце двата трофейни пистолета и очевидно не разпознаваше старите си приятели. Той приличаше на лош актьор, който е решил да разиграе историческата сцена на запознаването на Язон дин Алт с Темучин, но не си бе научил ролята и си съчиняваше, както му падне. И тогава Язон предприе последен опит да достигне до съзнанието на истинския Темучин: