Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

— Това е същият древен Свят на смъртта, който е бил прародител на цялата пирянска биосфера. Правилно ли се досетих?

— Да — замислено произнесе Язон. — Примерно такава хипотеза ми дойде наум, когато там, в „Арго“, изучавахте този проклет заледен астероид. Но сега пък сме неизвестно къде…

Той не знаеше какво да каже. Всичко беше прекалено странно. Да признае на Мета, че резултатите от химическия анализ на избухналото чудовище са изцяло измислени от него? Глупаво е. Но още по-глупаво е да се смята, че случайната му измислица е станала реално откритие. Да заложи на „нула“ и от първото хвърляне да спечели „банката“? Такива работи Язон беше правил, но без да разчита на късмет. Навремето беше изучавал доста старателно теория на вероятностите. Не, нещо не е както трябва. В другата вселена, където даже гравитационната константа не е като нашата, не може да има толкова подобна на Пир планета. Освен това — не беше ли прекалено изолирана тази сган тук?

Последната мисъл му се видя особена важна, оставаше само да съобрази защо рогоносът и шипокрилът се появиха тъкмо тук и точно сега, а не в началото, защо не са ги атакували, докато спяха…

Той не успя да довърши разсъжденията си, защото иззад близкия хълм се показаха трима конника с остри копия и покрити с шипове боздугани и се спуснаха към тях. Пирянските рефлекси не ги подведоха нито за секунда. Лишени от стопаните си ездитните животни недоволно пръхтяха и риеха с копита, а повалените мъртви ездачи лежаха в тревата на няколко крачки от Язон и Мета, които бавно се спогледаха. Един и същ въпрос беше на устните им. Даже не трябваше да го произнасят. Животните без съмнение бяха моропи от планетата Щастие, тяхната втора родина, а конниците в леки доспехи — воините на великия Темучин. Можеха ли да не познаят изобразения върху всеки шлем познат тотем — череп на вълк?!

— Е, сега пък отново, без да разберем как сме се преместили на друга, също свила размерите си, любима планета и то в годината, когато по дивите степи на Горния Свят още са препускали непобедимите конни варвари.

— Язон — озапти го Мета, — според мен не е време за шеги.

— Не си права. Чувството за хумор често е единственото нещо, което спасява хората в безнадеждна ситуация. Впрочем вие, пирянците, трудно можете да разберете това. Но ако говорим сериозно, аз предлагам спокойно да потърсим наоколо признаци на още някои светове. Мисля, че ще ги намерим и това ще ни помогне да си направим окончателен извод.

— Нова хипотеза ли имаш вече? — заинтересува се Мета.

— Разбира се — кимна Язон. — Нека помълчим малко. Трябва да помисля.

Зад хълма, откъдето бяха изскочили свирепите конници, пейзажът рязко се променяше. Ставаше много по-сухо, тревният килим постепенно отстъпваше пред пясъци и дребен чакъл, а вятърът носеше отдалеч миризмата на море. Мигновена верига от асоциации принуди Язон да гледа по-внимателно под краката си и това не бе безрезултатно. Търсенето беше възнаградено. Наведе се и дръпна хилаво стръкче, след което в ръцете му се озова истинско „крено“ от далечната планета Апсала, където веднъж го беше запратила съдбата. Мета не беше виждала това растение и не можеше да сподели възторга на Язон.

— Това от трета по ред планета ли е? — досети се тя.

— Браво! — похвали я Язон. — Винаги съм те обичал затова, че не само си силна, но си и необикновено проницателна за пирянка.

Такъв ироничен комплимент звучеше почти като обида и мощните мускули на Мета инстинктивно заиграха.

— Спокойно, скъпа. По-добре ме изслушай. Тъкмо се канех да ти обясня, че всичко това прилича на…

Но нищо не успя да обясни.

Мета започна да стреля преди да е разбрал какво става, а когато той проумя, че двадесет конника ги обграждат отвсякъде, не успя да направи нищо, защото тежка метална стрела успя да го оглуши през шлема на скафандъра и Язон почти загуби съзнание. Почти. Защото успя да запомни как ги връзваха и влачиха по земята с дълги въжета, омотани около седлата на меропите.

Няколкото удара по главата доста бяха объркали мислите му. Синините и натъртванията също не внасяха яснота в мисълта. Поне костите му бяха здрави. Що се касае до Мета, Язон не беше убеден в същото. Защото като истинска пирянка тя се беше съпротивлявала яростно, беше убила и осакатила мнозина от враговете и съответно беше пострадала повече от Язон, който бе склонен да се предаде и без бой. Просто не успя, защото налетелите върху тях идиоти страшно обичаха да се бият. Съгласно основната хипотеза на Язон всички тези диви конници представляваха само сложно конструирани фантоми. Струваше ли си да се хабят за бой със сенки?