Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Наистина е забавно — каза Маккой. — Тези двамата от водачи на воюващи армии се превърнаха в бизнеспартньори. Но как, аз всъщност чувствам това, което Лорелей им говори. Тя сигурно въздейства чрез звука.

— Убеден съм в това. Забележете силата й. Два вражески индивида се превръщат в приятели. А според мен Фалда и Ганеса са достатъчно силни лидери, за да убедят своите народи. Те ще се върнат на Емдън и Джурнамория с мирни планове, вместо с нова военна тактика. И ще се съюзят напук на соколите, които са ги обикаляли и са искали да ги плячкосат.

Доволен, Джеймз Кърк даде да се разбере, че иска Лорелей и двамата лидери да останат сами, за да доизгладят всички останали противоречия. Единственото нещо, в което сгреши, беше времето, което трябваше на Лорелей да убеди Ганеса и Фалда да си подадат ръка. Не беше десет минути, а осем.

— Не знам какво да правя с Лорелей — призна Кърк на Спок. Капитанът на „Ентърпрайс“ се облегна назад, вдигна уморено крака и ги постави на ръба на бюрото. Намираха се в неговата стая. Екипажът му беше зает с ремонта на „Ентърпрайс“. Приготвяха се за дългия обратен път до Звездна база 1. Лорелей беше постигнала забележителни успехи с Ганеса и Фалда, но техните кабинети бяха отказали да ги подкрепят в мирните им действия. Затова и на тях им беше предоставена възможността да говорят с Лорелей.

— Тя всъщност не е гражданин на Федерацията — изтъкна Спок. — И затова не може да работи като неин посланик.

— Не се тревожа за това. Можем да се споразумеем за някаква висока титла. Представител или съветник, или делегат без портфейл. Нещо, което звучи официално. Това е най-малкият проблем. Това, което не знам, е размерът на нейното влияние върху Емдън и Джурнамория.

— Тя няма да ги насъска против нас. Не и докато следва своя така наречен Верен път.

— Но, Спок — оживи се Кърк, като свали краката си от масата и се наведе напред, — трябва да мислим и за ромуланците. Те няма да се откажат от планетите, ако надушат пацифизма им, и ще ги дебнат, както вълци дебнат агънца.

— Метафората ви ми напомня за доктор Маккой.

— Все пак трябва да имаме предвид това.

— Разбира се, че трябва да покажем на ромуланците, че Федерацията няма да толерира интервенция в тази система.

Кърк поклати глава.

— Ако оставим Лорелей да действа тук, а тя ще успее, как ще държим ромуланците настрани.

Лекото помръдване в крайчеца на устните на Спок не остана незабелязано от Кърк. Нещо забавляваше научния му офицер. Каквото и да е, сигурно е доста силно.

— Какво има, Спок?

— Една идея ми мина през главата, капитане. Мислите ли, че е възможно да организираме отвличането на Лорелей от ромуланците?

— Отвличане? Защо, те… — Кърк спря, а после се засмя. — Те няма да я убият. Но тогава предотвратяването на война между две враждуващи планети ще изглежда като детска игра, сравнено с усилията, които се изискват, за да се превърнат ромуланците в миролюбиви същества.

— Може би няма да е практично, но си заслужава да се помисли върху това, капитане.

— Прав сте, Спок. И докато усилията й се увенчаят с успех, тя ще поддържа мира много по-добре от който и да било. Виждам деня, в който такива, като Зарв и Лоритсън, ще останат без работа, а всички преговори за Федерацията ще се извършват от жители на Хайла.

— Това може да стане, ако възприемат политиката на Федерацията. За тях ние сме доста войнолюбиви.

— Вие сте Вулкан. Можете ли да убедите хайлианец, че не сме войнолюбци, че преследваме само мирни цели, но сме готови да се бием, за да предотвратим по-голямо насилие?

— Не, капитане. Не мога. Нито пък вие.

— Точно така, мистър Спок. Нека уведомим за решението си тези, за които се отнася.

Кърк започна да си подсвирква, но забеляза, че чува много тихо, тъй като ушите му още бяха запушени — той се усмихна. Нямаше да мине много време и запушалките за уши нямаше да са необходими повече на „Ентърпрайс“.

— Съгласни ли сте с плана? — попита Кърк.

— Лорелей се приема от жителите на Джурнамория — каза Ганеса, Полицаят на мира.

— От тези на Емдън също — поколеба се Фалда, а после добави: — Има някои несъгласия, които трябва да изгладим помежду си. Лорелей прие да ни помогне.

— Добре — и Кърк се обърна към екрана, където се виждаше Лорелей в затворническата клетка. — Лорелей, вие осъзнавате, че не представлявате официално Федерацията, нали?

— Това е моето желание. Аз също така не представлявам и Хайла, въпреки че съм неин говорител. Това е лична мисия.