Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Капитане, струва ми се — каза Спок, — че е излишно да отсрочваме заседанието.

— Имате силен усет за човешките взаимоотношения, а това ме забавлява, Спок — отвърна Маккой. Групата от „Ентърпрайс“ видя как Полицаят на мира от Джурнамория и нейният антураж напуснаха залата. Сърдитите потраквания от стъпките им отекваха в каменната зала дълго след като се бяха изгубили от погледа им.

— Нали виждате, капитан Кърк? — попита Вицерегентът. — Много са твърдоглави. Дори отказват да ни изслушат.

— Вицерегент Фалда, подходът ви трябва малко да се поизглади.

— Мисля, че не е необходимо — каза мъжът, а гласът му от копринено мек стана леденостуден.

— Ненавременната смърт на посланик Зарв без съмнение затрудни преговорите, но ние бихме желали проблемите да се решат по мирен начин. Изпратихме съобщение по субкосмическото радио до Звездна база 1 и те ще изпратят друга квалифицирана дипломатическа група след около месец.

— Месец? Какво говорите, капитан Кърк? С флотата на Джурнамория около планетата ни не бихме могли да оцелеем месец.

— Но това, че са тук, не означава, че ще ви обстрелват — каза Кърк. — Ако те се оттеглят до AU 6 6 Astronomical unit — астрономична единица — б.пр. , това ще ви удовлетвори ли? С радарната установка, доставена от Федерацията, разстоянието би трябвало да ви задоволи.

— Не.

— „Ентърпрайс“ няма да се бие, Вицерегент Фалда. Ако вие сте причина за враждите, ние сме неутрални.

Комуникаторът на Спок силно изпука. Той се обърна към Кърк и каза:

— Не вярвам, че Емдън може да провокира битка, капитане.

— Защо не?

— Мистър Сулу докладва, че флотата на Джурнамория е стреляла по „Ентърпрайс“.

Кърк и офицерите му светкавично се телепортираха в командната зала. Скоти беше поел управлението веднага след като Сулу беше видял, че корабите на Джурнамория се подготвят за стрелба срещу „Ентърпрайс“.

— Докладвай, Скоти!

— Не е зле, сър — каза той. — Оръжията им не могат да пробият нашите дефлектори, дори ако сме ги захранили с петдесет процентна мощност. Но не можем да се бием и да захранваме дефлекторите. Флуктуациите в магнитната бутилка се повишават.

— Опасно ли е?

— Да, капитане, ако продължи.

— Върни се в машинната зала и направи каквото можеш, за да се грижиш за двигателите. Няма да използвам фазери, ако не е абсолютно належащо, но искам пълен дефлекторен екран.

— Ще се постарая, сър.

— Имам пълно доверие в теб, Скоти.

— Да, сър — инженерът се върна при скъпоценните си машини, за да ги поддържа в колкото може по-добро състояние.

— Сър, корабите на Емдън отвръщат на огъня. Виждате ли? — на екрана се виждаше разгарящата се битка. В началото само няколко следи показваха стрелба между корабите. А после цялото космическо пространство изведнъж пламна в огън. Беше невъзможно да се определи кои са корабите на Емдън и кои на Джурнамория.

— Спок, дефлектори до седемдесет и пет процента.

— Готово, сър.

Кърк седна, подпря брадичката си с ръка и се замисли. Ако „Ентърпрайс“ изстреля поне едно-единствено фотонно торпедо, битката може и да свърши. А Джурнамория може да премине на страната на ромуланците. Някои от корабите може веднага да предадат съобщение по радиото, че „Ентърпрайс“ е взел участие в битката, ако вече не са го направили.

— Сър, бихте ли желали да задам курс за излизане от орбита? — попита Сулу.

— Не можем да бягаме.

— Но не можем да останем и да се бием — проговори Маккой. — Този кораб е прекалено силен за много от тях, за хиляди като тези.

— Знам. Дори ако използваме фазери, захранени с малка мощност, можем да унищожим много от тях. И двете планети технологично са стотици години след нас.

— Ако преценявате технологическото развитие само от гледна точка на способността за убиване — оспори Маккой. — Какво ще правите, Джим? Мисля, че Лорелей беше права. Вместо да предотвратим война, ние станахме причина за започването й.

— Щеше да бъде по-различно, ако Зарв, Лоритсън и Мек Джокор водеха преговорите.

— Не съм съгласен, капитане — каза Спок. — Записах всичко и го подложих на подробен компютърен анализ. Развитието на събитията е в такъв стадий, че никой не е в състояние да направи каквото и да било. Мотивите на Вицерегента са забележително сходни с тези на Лорелей. А Полицаят на мира на Джурнамория отказва да слуша, заради антипатията, която изпитва към Вицерегента.

— Може би нещата ще се оправят при индивидуална среща с всяка една от страните — промърмори Кърк. — Трябваше да разговаряме поотделно, а не да ги срещаме. Първо трябваше да положим основите за мирно разрешаване на проблемите, а после да ги срещнем.