Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Това не е сигурно. Не по-малко от шест кораба ни обстрелват едновременно. Дефлекторните екрани удържат, но в MHD бутилките има значителен магнитен поток.

— А дилитиевите кристали? Нестабилността няма ли да ги разруши? — без дилитиевите кристали цялата стабилизираща схема щеше да е нефункционална, а скъпоценните магнитни бутилки щяха да се повредят. „Ентърпрайс“ или отново щеше да се окаже безпомощен в огромното космическо пространство, или щеше да избухне.

— Засега не са в опасност. Но ако още кораби от Джурнамория се присъединят към атаката срещу нас, не мога да кажа какъв ще е ефектът.

— Да отговоря ли на огъня, сър? — попита нетърпеливо Чеков, а пръстът му трепкаше върху стартовия бутон, при натискането на който от „Ентърпрайс“ щеше да бъде изстрелян фазерен лъч със значителна мощ.

— Фазери на минимална мощност. Подгответе фотонните торпеда. Целете се така, че те да експлодират приблизително на хиляда километра преди всяка цел.

— Сър, но тогава няма да има ефект!

— Мистър Чеков, вашата решителност за защита на този кораб е достойна за възхищение, но аз не искам да разбивам тази флота. Искам само да им покажа какво можем да направим и какво не правим.

— Сър — отговори младши лейтенантът засрамено.

— Това няма да даде резултат, Джим — каза Маккой нетърпеливо. — Те ще си помислят, че не ги разбиваме, защото не можем. След като са предприели тези действия, те искат победа или смърт.

— Мистър Чеков, готови ли са торпедата, както наредих?

— Да, сър.

— Огън!

Пръстът на Чеков злобно натисна бутона. Корабът леко се олюля, когато четирите фотонни торпеда бяха изстреляни. На екрана те оставиха много по-големи следи, в сравнение със значително по-малките и много по-малко ефикасни ракети, изстрелвани от нападащите кораби. Екранът побеля, когато четирите торпеда избухнаха на милион метра пред целите си.

— Сър, те подновяват атаката си. Три от корабите, които обстрелвахме, са извадени от строя. Опитват се да ни обградят заедно с корабите на Емдън.

— Скоти, импулсна мощност за излизане от орбита. Да се опитаме поне да ги откъснем от Емдън.

Корабът леко трепна, когато импулсните двигатели бяха включени. Кърк знаеше, че с тази маневра рискува много. Горивото за импулсните двигатели бе скъпо; използването на основните двигатели щеше да е много по-разумно, но той се тревожеше за покачващата се нестабилност. Ако имаше нужда от захранване на фазерите, трябваше да се разчита на огромните енергийни резерви.

— Следват ни, сър. Комуникационните им офицери си подават данни за траекториите — докладва Ухура. — Почти нищо друго не съобщават помежду си.

— Знаят какво да правят. Те са войнолюбци. Имат голяма практика и не са им необходими наставления — Кърк отново седна в командното кресло и се наслади за малко на почивката, която ще му осигури тази маневра — да обърне гръб и да бяга.

— Сър, Вицерегентът иска да говори с вас. Изглежда сърдит.

— Представям си, лейтенант. Много добре, покажете го на екрана — лицето на вицерегент Фалда се появи на екрана. Шоколадовият му тен, навярно от яд, като че ли беше станал още по-тъмен. Кърк забеляза в очите му да святкат искри. Явно Фалда се опитваше да контролира гнева си, но напразно.

— Капитан Кърк — каза той, като се обърна по име и с това искаше да го обиди. — Побягнахте като уплашено пале. Вие подхвърлихте Емдън на вълците. Колко струва тази ваша Федерация, ако не осигурява защита, както е гарантирала в договора ни?

— Вицерегент, поздравявам ви — Кърк изчака Фалда да отговори. Но понеже той мълчеше, капитанът се усмихна и продължи меко. — Нямаме желание да бъдем въвличани в споровете между воюващи фракции. Не искаме да бъдем свидетели на никакви войни. Ние идваме с предложение за мир, за сътрудничество.

— Сътрудничеството означава да ни помогнете да разбием тези натрапници. Дори в момента те обстрелват планетата ни. Успяхме да разбием някои от тях, но оръжията им са по-мощни от нашите. Искаме от вас да ги спрете. Иначе ще загинем.

— Джим — прошепна Маккой. — Ще потърсиш ли контакт със „Старфлийт“ за нареждания?

— Няма да е от полза. Аз знам за положението много повече, отколкото който и да е друг. Ако аз не мога да се справя с него, как може един бюрократ на четиристотин парсека оттук да ми помогне? — Кърк вдигна ръка, за да накара Маккой да замълчи. — Аз поемам отговорността, Боунс. Аз съм поел задължението да запазя мира и ще го направя. Ще го направя.