Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Двигателите на совалката бяха запалени. Топлите изгорели газове го удариха в лицето, ръцете и цялото тяло.

Но „Галилей 7“ не отлетя. Спок обърна совалката така, че двигателите да продължат да бълват огъня си в определена посока. Кърк започна да се бори с всички сили, когато разбра това, което се мъчеше да направи Спок. Той все още имаше шанс да избяга. Огънят от совалката караше формата на живот на планетата да отпусне силната си смъртоносна хватка. Той изрита лозите, освободи ръцете си.

— Побързайте, капитане. Не мога дълго да удържа — думите бяха приглушени и като че ли идваха някак си отдалеч, но той знаеше чии са. Кърк се изтръгна и от хватката на последната лоза и се затича към совалката. Здрави ръце го сграбчиха и го вкараха вътре.

— Зарв, Лоритсън — и двамата загинаха — успя само да каже.

— Но ти си жив! — чу нечий радостен вик.

После воят на двигателите забуча в главата му и той усети, че совалката се откъсна от повърхността на планетата. Последните думи, които помнеше, че изрече, бяха за смъртта и за… Лорелей.

Капитански дневник, звездна дата 4908.0.

„Трудно е да се повярва, че бягството от планета, на която всички същества формират едно цяло и функционират като едно създание, може да бъде най-лесната част от възвръщането на контрола върху «Ентърпрайс». Психологическата хватка на Лорелей над екипажа на кораба е равносилна на оковаване с вериги. Със сребърната нишка на думите си тя е изтъкала цяла завеса, която се е увила около тях и ги е заслепила. Ще трябва много време хората да бъдат изтръгнати от нейното влияние. Нямаме никакво време.“

— Внимавай, Спок! Доста си се приближил.

— Докторе, аз съм квалифициран пилот. Нямам нужда от предупреждения от такова елементарно естество. Моля ви, грижете се за своите пациенти. Мога единствено да се надявам, че медицинските ви умения са по-добри от способностите ви на пилот.

— Останете по местата си — каза Кърк, а самият той се опитваше да се изправи. Капитанът си спомняше, че беше влязъл в стоманения дек и сега лежеше на една от кушетките. Не си спомняше кога са го поставили и вързали там. — Докладвайте!

— Сър, на по-малко от хиляда метра сме от „Ентърпрайс“. Мистър Скот се свърза с тези в хангара за совалките. Вратите се отварят. Скоро ще влезем в „Ентърпрайс“.

— Да, капитане. Погледнете. Ремонтът се извършва съобразно плана — Скоти се промъкна до капитана си, за да посочи с пръст нещо през малкия люк. — Защитният екран е на място и те могат да работят по-бързо. Добрите ми момчета и момичета — лицето му засия, когато погледна установките материя-антиматерия, които се ремонтираха от неговите експерти. Единият от основните двигатели беше ремонтиран напълно. Екранът беше закрепен само на няколко милиметра от смъртоносната антиматерия, която се поддържаше от невидимо силово поле. — Когато свършат, магнитните бутилки ще се възстановят и източникът на захранване за запалването на двигателите ще бъде стартиран отново.

— Имаме седем мъже, които са защитени срещу гласа на Лорелей. Това достатъчно ли е? — запита се Кърк на глас.

— Мислех по този въпрос, капитане. Ако парализираме тези, в хангара на совалките, веднага ще получим достъп до машинните декове. Оттам много лесно можем да отворим металните резервоари с газа за приспиване. Тъй като е доста неудобно да накараме сто двадесет и трима души от екипажа едновременно да изоставят работата си, това е много по-добре, отколкото да се опитваме да ги подчиним един по един.

— Както обикновено, Спок, вашият анализ е майсторски — въздъхна Кърк. — Бих желал да е възможно да го направим по този начин. Лорелей има свободен достъп до всички сектори на „Ентърпрайс“. Най-вероятно е тя да е прекъснала връзката между резервоарите с газа.

— Но те не са оръжия, капитане. Съществуването им не е пречка за нейната философия.

— Те могат да бъдат използвани за действие срещу нея. Завладяването на „Ентърпрайс“ за нея не беше мигновено. Ни най-малко няма да ме учуди, ако повечето от вътрешните защитни устройства са деактивирани.

— Дори и да работят — каза Скоти, — голяма част от екипажа е навън. И при най-малкия сигнал целият инженерен екип ще връхлети върху вас.

— Те не могат да ни се противопоставят физически, ако вярват в пацифизма — избухна мистър Нийл. — Това е нашето оръжие срещу тях. Ние можем да се бием, а те — не.

— Но те са част от екипажа ни и са наши приятели, мистър — каза остро Кърк. — И пацифизмът не означава, че няма да ни затворят за наше добро. Превишават ни по численост — шестдесет срещу един. Единственото ни предимство е изненадата.