Хосе Сомоса - Зигзаг

— Не се вписваш в представата ми за учен, малката. По никакъв начин.

— А каква ти е точно представата за човек на науката?

Малдонадо премисли внимателно отговора си.

— Твърде грозни типове.

— Уверявам те, че ги има и доста красиви, а някои са дори мацки — усмихна се тя.

Но, както стана ясно, сега идваше ред на сериозния разговор, защото той не поде шегата.

— Друго нещо ми е любопитно в теб. Първа си във випуска, имаш стипендия за най-доброто място в света, професионалното ти бъдеще ти се усмихва… И това не е всичко — току-що си се дипломирала и би могла…, какво да ти кажа… да спиш по двайсет часа на ден, да изкачваш Алпите… И вместо това ти не се поколеба да се явиш на един адски труден приемен изпит, за да получиш едно от двайсетте места за двуседмичния курс на Давид Бланес… Стигам до извода, че този Бланес положително си струва труда.

— Абсолютно — очите на Елиса светнаха. — Той е гений.

Малдонадо си записа нещо.

— Познаваш ли го лично?

— Не, но изпитвам възхищение към работата му.

— Скаран е с повечето държавни университети в тази страна, знаеш ли това? Сама виждаш — беше принуден да организира своя курс в частен университет…

— Заобиколени сме от завистници — съгласи се Елиса.

— И особено в научните среди. Но е вярно също така, че според това, което говорят хората, Бланес има особен характер.

— Би ли искала да пишеш дипломната си работа под негово ръководство?

— Мисля, че да.

— Това ли е всичко?

— В какъв смисъл?

— Попитах те дали би искала той да е ръководител на дипломната ти работа и ти ми отговори: „Мисля, че да“. Нищо друго ли няма да добавиш?

— Какво друго искаш да кажа? Зададе ми въпрос и аз ги отговорих.

— Това е големият проблем на мозъците на физиците — заоплаква се младежът, докато си отбелязваше нещо. — Приемате въпросите буквално. Аз всъщност попитах какво толкова предлага Бланес, та всички гледат да се докопат до него. Или с други думи… знам, че го смятат за невероятен учен, кандидат за Нобелова награда, и ако я получи, ще е първият испански физик, заслужил я в цялата история на това страхотно шибано отличие… Всичко това го зная прекрасно. Но това, което ме интересува, е да науча за какво всъщност става дума, разбираш ли? Курсът е на тема… — порови се из своите книжа и засрича: — „Топология на струните на времето във видимата електромагнитна радиация…“ Честно казано, това заглавие нищо не ми говори.

— Да не би да искаш да ти разясня цялата теоретична физика в едно изречение? — засмя се Елиса.

Малдонадо като че ли възприе предложението на сериозно.

— Давай — каза.

— Добре, да видим… Ще се опитам накратко… — Елиса се чувстваше все повече в свои води. Обичаше да обяснява всичко онова, което тя самата изследваше. — Теорията за относителността говори ли ти нещо?

— Да, Айнщайн, нали? „Всичко е относително“, нали?

— Това не го казва Айнщайн, а Сара Монтиел 11 11 Испанска киноактриса и певица, родена през 1928 г. — Б.пр. — разсмя се Елиса. Теорията за относителността е малко по-сложна. Но искам да ти кажа, че тя е приложима за почти всяка ситуация, с изключение на света на атомите. В този свят по-точна е друга теория, наречена квантова. Това са двете най-съвършени интелектуални творения на човека; с тяхна помощ можем да обясним почти цялата действителност. Въпросът е в това, че са ни необходими и двете . Онова, което е валидно в школата на едната, не е приложимо в другата — и обратно. И тук е големият проблем. От години физиците се мъчат да помирят тези две теории в една. Достатъчно ясна ли съм?

— Нещо като двете най-големи партии у нас, нали? — подметна Малдонадо. — И двете имат недостатъци, но никога не съвпадат в нищо.

— Нещо такова. Та една от теориите, която най-успешно помирява и двете, е теорията за струните.

— Никога не съм чувал за нея. За „струните“ ли казваш?

— Нарича се също за „суперструните“. Това е изключително трудна в математическо отношение теория, но гласи нещо много просто… — Елиса потърси около себе си и взе салфетката изпод чашата си. Докато говореше, я сгъна на две и приглади прегънатия ръб с дългите си здрави пръсти. Малдонадо внимателно я наблюдаваше.

— Според теорията за струните частиците, образуващи вселената, чувал си за тях, електрони, протони… Всички тези частици или частиците, които ги изграждат, не са малки топченца, както са ни учили в училище, а са някак издължени, подобно на струна…