Хосе Сомоса - Зигзаг

Освен това, че я гледаше.

Заинтригува я втренченият му поглед. Запита се дали го познава отнякъде, но после си каза, че всъщност той сигурно я познаваше — може пък да беше виждал снимката й в списанията.

Неочаквано мъжът бързо извърна глава ( прекалено бързо ) и като че ли се присъедини към група преподаватели. Тя се почувства обезпокоена по-скоро от рязкото му оттегляне, отколкото от предишния му втренчен в нея поглед. Сякаш се криеше, сякаш беше разбрал, че Елиса го е разкрила. Хвана ме, дявол да те вземе. Въпреки това, когато Малдонадо се върна с два увити в хартия сандвича, плик с пържени картофи, бира и кока-кола light за нея, Елиса забрави за случката — не й се случваше за пръв път зрял мъж да я наблюдава втренчено.

На връщане към Мадрид почти не говориха, но Елиса не се чувстваше зле в интимността на колата до този почти непознат младеж. Като че ли вече започваше да свиква с компанията му. Малдонадо я разсмиваше от време на време с някоя иронична забележка, но беше престанал с въпросите и Елиса му бе благодарна за тази проява на деликатност. Възползва се, за да го разпита за самия него. Животът му беше съвсем обикновен — живееше с родителите и сестра си, обичаше пътешествията и спорта (две неща, които на нея също й допадаха). Беше почти полунощ, когато пежото на Малдонадо спря пред входната врата на нейния дом на улица „Клаудио Коельо“.

— Бива си я тази сграда. Задължително ли е човек да е фрашкан с пари, за да е физик?

— За майка ми е задължително.

— Не говорихме за семейството ти… Каква е майка ти? Математик? Химик? Специалист по генно инженерство? Изобретателката на Рубиковия куб?

— Има козметичен салон точно на две преки оттук — засмя се Елиса. — Баща ми, да, беше физик, но почина при автомобилна катастрофа преди пет години.

На лицето на Малдонадо се изписа искрена мъка.

— О, съжалявам.

— Не се притеснявай, познавах го съвсем бегло — отвърна Елиса без горчивина. — Не се свърташе вкъщи. — Излезе от колата и затвори вратата. Наведе се и погледна Малдонадо. — Благодаря, че ме докара.

— Аз ти благодаря, че се съгласи да ми помогнеш. Слушай, ако възникнат… още… въпроси, бихме ли могли…? Бихме ли могли да се видим отново някой ден?

— Добре.

— Имам телефона ти. Ще ти се обадя. Успех утре на курса при Бланес.

Малдонадо възпитано изчака, докато тя отваряше вратата. Елиса се обърна за довиждане.

И застина.

На отсрещния тротоар един мъж я гледаше.

В първия момент не го позна. После видя прошарената коса и буйния сивкав мустак. Тръпки я полазиха, сякаш тялото й беше цялото на дупки и лек полъх на вятър премина през тях.

Колата на Малдонадо се отдалечи. Мина друга кола, после още една. Когато улицата отново се опразни, видя, че мъжът продължава да стои на мястото си. Припознала съм се. Не е същият, нито дрехите му са същите.

Ненадейно мъжът се обърна и зави зад ъгъла.

Елиса остана загледана в мястото, където той бе стоял допреди няколко секунди. Този беше друг. Просто много си приличат.

При все това беше сигурна, че и вторият мъж я беше наблюдавал.

— Този курс няма да е приятен — каза Давид Бланес.

Няма да говорим за чудни, нито пък за изключителни неща. Няма да даваме отговори. Който търси отговори, да върви в църквата или в училище. — Плах смях. — Тук ще разглеждаме действителността, а действителността не предлага отговори и не е чудесна.

Рязко спря, когато стигна до дъното на класната стая. Осъзнава, че не може да премине през стената — помисли си Елиса. Престана да го гледа, когато се обърна, но продължи да попива всяка негова дума.

— Преди да започна, искам да ви разясня нещо.

С две широки крачки Бланес се приближи до апарата за прожектиране на диапозитиви и го включи. На екрана се появиха три букви и една цифра.

— Тук имаме E=m с2 , това вероятно е най-известното физическо уравнение на всички времена, относителната енергия на една частица в покой.

Смени картината. Появи се черно-бяла снимка на дете от жълтата раса, от лявата страна на чието тяло кожата беше напълно одрана. Зад липсващата буза се виждаха зъбите. Чуха се коментари, изречени шепнешком. Някой промърмори: „Господи“; Елиса не помръдваше — гледаше потресена ужасяващия образ.

— Това — каза Бланес спокойно — също е E=m с2 , както прекрасно знаят във всички японски университети.

Изключи апарата и застана пред класа.

— Можех да ви покажа някое от уравненията на Максуел 12 12 Джеймс Кларк Максуел (1831–1879) — шотландски физик и математик. Най-големият му принос е първият успешен опит за обединяване на две различни сили и взаимодействия — електричество и магнетизъм, в една единна теория на електромагнитните взаимодействия, в основата на която са законите на Гаус, Ампер и Фарадей. Така се ражда класическата електродинамика. Максуел успява да направи това по много елегантен начин с 4 уравнения, които днес са известни като уравнения на Максуел. — Б.пр. и светлината от електрическата лампа над операционна маса, на която лекуват болен, или пък вълновото уравнение на Шрьодингер 13 13 Ервин Шрьодингер (1887–1961) — австрийски физик с голям принос за развитието на квантовата механика, по-специално с нареченото на негово име уравнение на Шрьодингер, за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г. — Б.пр. и мобилния телефон, е чиято помощ пристига лекар и спасява живота на агонизиращо дете. Но аз избрах да ви дам пример с Хирошима, който звучи не така оптимистично.