Л. Смит - Яростта (Книга трета)

— Недей, Мат. Не искам да те нараня, но точно сега не мога да те оставя да си тръгнеш. — Усети нуждата на Елена, която се излъчваше от мястото, където се бе скрила. Почакай , каза й той.

Мат застина неподвижно, явно отказал се от всякакви опити да си тръгне.

— Ако си искал да ме уплашиш, успя — изрече с дрезгав глас. — Какво друго искаш?

Сега , каза Стефан мислено на Елена, а на Мат рече на глас:

— Обърни се.

Младежът се извърна. Едва потисна вика си.

Там стоеше Елена, но не онази Елена, която бе видял следобед. Сега краката й под подгъва на дългата рокля бяха боси. Фината материя от бял муселин, прилепнала към тялото й, бе обсипана с ледени кристали, които искряха на светлината. Кожата й, както винаги бяла и безупречна, излъчваше някакво странно сияние, а златисторусата й коса сякаш бе покрита със сребристо було. Но основната разлика бе в лицето. Тъмносините очи изпод полуспуснатите клепачи изглеждаха отнесени, но в същото време невероятно будни и живи. А устните й бяха извити в чувствена гримаса — сякаш предвкусваха предстоящо угощение. Беше по-красива от всякога, ала имаше нещо плашещо в това жестоко съвършенство.

Докато Мат се взираше като парализиран в нея, розовият език на Елена се стрелна напред и облиза устните й.

— Мат — промълви тя, леко натъртвайки на тласната в името. Сетне се усмихна.

Стефан чу как смаяният младеж пое рязко въздух, после от гърдите му се изтръгна вопъл, докато отстъпваше назад.

Всичко е наред , изпрати той към Мат мисълта си с цялата мощ на Силите си.

— Сега вече знаеш — додаде на глас, когато Мат залитна към него с широко разширени от шока очи.

Изражението на лицето му показваше, че отказва да приеме това, което току-що бе разбрал. Деймън пристъпи до Елена, присъединявайки се към останалите присъстващи в заредената с напрежение стая.

Мат бе заобиколен от всички страни от три нечовешки красиви и безкрайно заплашителни същества.

Стефан подуши страха му. Това беше безпомощният страх на заека пред лисицата, на мишката пред кукумявката. И Мат имаше пълното основание да се страхува. Те бяха ловци, а той — жадуваната плячка. Природата им ги тласкаше да го убият.

А точно в този момент инстинктите излизаха от контрол. Инстинктът на Мат го караше да побегне, а това отприщваше ответните рефлекси в главата на Стефан. Когато жертвата бяга, хищникът я преследва — беше съвсем просто. Тримата присъстващи хищници бяха възбудени до крайност и Стефан усещаше, че ако Мат побегне, няма да може да предотврати последствията.

Ние не искаме да те нараним , обърна се той безмълвно към младежа. Елена се нуждае от теб и това, от което тя се нуждае, няма да остави трайни увреждания у теб. Дори няма да те заболи, Мат . Но всички мускули на Мат бяха изопнати от напрежение, сякаш всеки миг щеше да побегне. Стефан осъзна, че тримата са готови да нападнат, докато се приближаваха полека към жертвата, за да й отрежат всякакъв път за бягство.

Ти каза, че би направил всичко за Елена , напомни той отчаяно на Мат и видя как младежът направи своя избор.

Мат изпусна дъха си, а заедно с него и напрежението, сковало тялото му.

— Прав си, казах го — прошепна. Стегна се, преди да продължи: — От какво се нуждае тя?

Елена се наведе напред и притисна пръст до шията на съученика си, после го плъзна по очертанията на артерията.

— Не тази — бързо се намеси Стефан. — Ти не искаш да го убиеш, нали? Кажи й, Деймън — добави, когато брат му не си направи труда да го направи. Кажи й .

— Опитай тук или тук — Деймън посочи с клинична обиграност, докато повдигаше брадичката на Мат. Беше твърде силен, за да може младежът да се измъкне от хватката му и Стефан усети как паниката отново завладява Мат.

Довери ми се, Мат . Пристъпи зад момчето. Но изборът трябва да е твой , довърши Стефан, внезапно обзет от състрадание. Можеш да промениш решението си.

Мат се поколеба, сетне заговори през стиснати зъби.

— Не. Все още искам да помогна. Искам да ти помогна, Елена.

— Мат — прошепна тя и искрящите й сини очи изпод гъстите мигли се приковаха в неговите. Сетне погледът и се плъзна надолу по шията му и устните й се отвориха гладно. Този път нямаше и следа от несигурността, както когато Деймън й предложи да си избере някого от парамедиците. — Мат. — Усмихна се отново и в следващия миг се стрелна напред с бързината на хищна птица.

Стефан сложи ръка на гърба на Мат, за да го подкрепи. Когато зъбите на Елена се впиха в кожата му, Мат се опита да се отдръпне, но Стефан бързо изпрати посланието си: Не се съпротивлявай, това ще ти причини болка.