Л. Смит - Началото (Книга първа)

— Не! — изпищя Катрин, но не понечи да побегне, когато излязох от езерото, сграбчих я през кръста и я понесох към водата.

— Стефан! Спри! — извика тя, като се вкопчи във врата ми. — Поне ме пусни да си съблека роклята!

При това съблазнително обещание тутакси я пуснах. Тя вдигна ръце над главата си, за да ми помогне да съблека по-лесно роклята й. Остана само по къса бяла долна риза. Ахнах от възхита. Разбира се, бях виждал тялото й, но винаги в сенките на полумрака. А сега можех да се наслаждавам на чудесната гледка на огрените й от слънцето рамене, на извивките на тялото й. И за милионен път разбрах, че съм влюбен в нея до полуда.

Катрин се потопи под водата и скоро изплува до мен.

— А сега ще последва отмъщение! — Наведе се и с все сила плисна обилно хладната вода върху мен.

— Ако не беше толкова красива, щях да ти го върна — казах й, като я притеглих към себе си, за да я обсипя с целувки.

— Съседите ще ни одумват — измърмори Катрин едва чуто, притиснала устни в моите.

— Нека си говорят — промърморих. — Искам всички да знаят колко много те обичам. — Тя ме целуна по-силно, с повече страст от всеки друг път. Не можех да си поема дъх, обзет от толкова силно желание, че се олюлях. Обичах Катрин до болка. От страстната си любов към нея не можех да дишам, не можех да говоря, не можех да мисля. Сякаш желанието ми беше сила, по-могъща от самия мен. Едновременно бях изплашен и обезумял от радост да я следвам навсякъде, накъдето ме поведе.

Задишах накъсано и погледнах към небето. По него се появиха големи буреносни облаци, въпреки че само преди броени мигове беше съвсем ясно.

— Трябва да се прибираме — казах й и я затеглих към брега.

Разбира се, още щом стъпихме на влажния бряг, в далечината проехтя първата гръмотевица.

— Бурята приближава бързо — отбеляза Катрин докато изцеждаше къдриците си. Не изглеждаше притеснена, въпреки че мократа й бяла риза не оставяше нищо за въображението. Струваше ми се, че беше по-непозволено и еротично да я видя толкова оскъдно облечена, отколкото ако бе съвсем гола. — Човек би могъл да си помисли, че това е знак, че връзката ни е обречена. — Тонът й си оставаше закачлив, но по гърба ми полазиха тръпки.

— Не — изрекох със силен глас, за да убедя самия себе си.

— Само те дразня! — Катрин ме целуна по бузата, преди да се наведе, за да си вземе дрехите. И докато се обличаше зад ствола на плачещата върба, аз нахлузих брича и си облякох ризата.

Катрин се появи иззад дървото след броени секунди, с прилепнала по тялото памучна рокля, която подчертаваше чувствените му извивки, с влажни къдрици на гърба. Кожата й беше посиняла от студ.

Прегърнах я и се заех енергично да я разтривам, за да я стопля, макар да знаех, че е невъзможно.

— Трябва да ти кажа нещо — промърмори ми тя, докато повдигна лице нагоре към небето.

— Какво? — попитах я.

— За мен ще бъде чест да ми кавалерстваш на бала на основателите — отвърна ми тя и после, преди да успея отново да я целуна, се отскубна от мен и побягна към къщата за гости.

Седмицата, през която щеше да се проведе балът в чест на Деня на основателите, започна със студена вълна, която се настани в Мистик Фолс и отказваше да изчезне. Дамите ходеха следобед из града с вълнени палта и шалове, а вечерите бяха облачни. Звездите въобще не се виждаха. На полето фермерите мърмореха недоволно заради подранилите слани. Все пак това не попречи на хората да дойдат за бала чак от Атланта. Пансионът беше препълнен. През дните преди голямото събитие в целия град витаеше карнавална атмосфера.

Деймън се върна във Веритас с обяснението, че мистериозните му задължения към военната бригада приключили. Не му бях казал, че двамата с Катрин ще отидем заедно на бала, пък и той не ме попита. Вместо това си намирах най-различна работа, защото в мен се бе възобновила решителността да се заема с имението. Исках да докажа на баща ми, че се отнасям сериозно към Веритас и съм загрижен за разрастването на имотите ни, както и да си осигуря подобаващо място в този свят. Татко ми възлагаше все по-отговорни задачи, позволяваше да се занимавам със счетоводните книги и дори ме насърчи да отида до Ричмънд с Робърт, за да присъствам на търг на добитък. Можех да си представя живота си за десетина години напред. Щях да управлявам Веритас, а Катрин ще се грижи за къщата, ще устройва приеми и понякога, вечер, ще играе карти с баща ми.

Във вечерта на бала Алфред почука на вратата ми.