Л. Смит - Пробуждането (Книга първа)

С гняв и объркване усети познатото съблазнително усещане в зъбите — по-скоро гъделичкане или потръпване като при силен сърбеж. Това бе глад, но специфичен глад. Ала той нямаше да му се поддаде.

Учителят кръстосваше класната стая неуморно, като невестулка, докато обсипваше учениците с въпроси, така че Стефан насочи вниманието си изключително върху него. Отначало остана озадачен, че въпреки факта, че никой от учениците не знаеше отговорите, въпросите продължаваха да валят. Но после осъзна каква бе целта на преподавателя: да засрами учениците си заради недостатъчните им знания.

Ето че тъкмо сега той си намери нова жертва — дребно момиче с къдрава червена коса и сърцевидно лице. Стефан с отвращение наблюдаваше как я отрупва с въпроси. А накрая, когато учителят я остави на мира, за да се обърне към целия клас, момичето изглеждаше безкрайно объркано.

— Ето, разбирате ли сега какво имах предвид? Вие си мислите, че сте голяма работа, че вече сте дипломанти, готови да станете абитуриенти. Е, позволете ми да ви заявя открито, че някои от вас не могат да се дипломират дори в детската градина. Ето като тази! — И той махна с ръка към червенокосото момиче. — Няма никаква представа за Френската революция. Сигурно мисли, че Мария Антоанета е била звезда от нямото кино.

Учениците, насядали по чиновете около Стефан Салваторе, се размърдаха притеснено. Той долавяше смущението и унижението им. Както и страха. Всички в класната стая се плашеха от този дребен мъж с очи като невестулка, дори и най-едрите момчета, по-високи от него.

— Добре, нека да опитаме с урок от друга епоха. — Учителят отново се обърна към същото момиче, на което беше задавал въпроси. — Да изберем например Ренесанса… — Млъкна за миг. — Чувала си за Ренесанса, нали? Периодът между тринадесети и седемнадесети век, през който Европа преоткрива великите идеи на древна Гърция и Рим, нали така? Периодът, създал толкова много от най-великите европейски художници и мислители. — Щом момичето кимна смутено, той продължи: — През Ренесанса с какво са занимавали в училище учениците, които тогава са били на твоята възраст? Е, хрумва ли ти нещо? Някакви предположения?

Момичето преглътна мъчително, преди да отговори с плаха усмивка:

— Може би са играли футбол?

Всички се разсмяха, освен учителя, чието лице помръкна.

— Едва ли! — отсече грубо той и в класната стая надвисна напрегната тишина. — Въобразяваш си, че си много остроумна? Е, в онези времена учениците сигурно са знаели по няколко езика. Освен това са изучавали логика, астрономия, философия и граматика. Така са се подготвяли за университетите, в които всичко се изучавало на латински. Футболът вероятно е бил последното, за което те…

— Извинете ме.

Тихият глас спря учителя насред надутата му лекция. Погледите на всички се извърнаха към Стефан.

— Какво? Какво каза?

— Казах извинете — повтори Стефан, свали очилата си и се изправи. — Но вие грешите. Учениците през Ренесанса са били насърчавани да взимат участие в спортните игри. Учели са ги, че здрав дух има само в здраво тяло. И определено са се занимавали с масови спортни надпревари като крикет, тенис… и дори футбол. — Обърна се към червенокосото момиче и му се усмихва. В знак на благодарност тя също му се усмихна. А към учителя добави: — Но най-важното, на което са ги обучавали, са били добрите маниери и учтивостта. Сигурен съм, че това е написано в учебника.

Учениците се засмяха. Лицето на учителя почервеня. Той заговори забързано, пръскайки слюнка от ярост. Но Стефан продължаваше да го гледа право в очите и в следващата минута учителят трябваше да сведе поглед.

Удари звънецът за края на часа.

Стефан побърза да си сложи очилата и събра учебниците си. Вече достатъчно бе привлякъл вниманието на съучениците си, а и не искаше отново да вижда русокосото момиче. Трябваше по-скоро да се махне оттук заради познатото изгарящо усещане във вените.

Щом стигна до вратата, някой се провикна зад гърба му:

— Хей! Онези от Ренесанса наистина ли са играели футбол?

Стефан не успя да се сдържи и се усмихна, докато отвръщаше през рамо:

— О, да. Понякога дори и с главите на военнопленниците.

Докато той излизаше, Елена не преставаше да го следи с поглед. Явно съзнателно странеше от нея. И преднамерено се държеше толкова високомерно с нея. Но най-лошото бе, че всичко това се разиграваше пред очите на Каролайн, която ги дебнеше като ястреб. В очите й напираха сълзи, но в този миг само една мисъл пламтеше в главата й.