Л. Смит - Пробуждането (Книга първа)

Една сянка надвисна над нея. Стресната, тя вдигна глава. В следващия миг две фигури се извисиха пред нея, непознати, смътно излъчващи някаква заплаха. Тя се скова и само впери в тях безмълвен поглед.

— Елена — нервно я заговори по-дребната фигура, опряла ръце на хълбоците си, — понякога се безпокоя за теб, наистина много се тревожа.

Елена примигна, а после се засмя. Бяха Бони и Мередит.

— Какво трябва да направи човек, за да остане сам? — попита ги, след като седнаха до нея.

— Кажи ни да си вървим — предложи й Мередит, но Елена само сви рамене. Мередит и Бони често се отбиваха да я търсят тук в първите месеци след автомобилната катастрофа. Внезапно изпита радост, че са дошли и благодарност за загрижеността им. Не се разсърди дори за това, че двете разбраха, че е плакала, затова прие с благодарност смачканата кърпичка, която Бони й подаде, за да избърше сълзите си. После трите постояха така заедно, смълчани, загледани в разлюлените от вятъра дъбове по края на гробището.

— Много съжалявам за случилото се в училище — заговори накрая Бони съвсем тихо. — Беше наистина ужасно.

— А пък твоето второ име е тактичност — смъмри я Мередит. — Не може да е било чак толкова зле, Елена.

— Ти не беше там. — При спомена я обля гореща вълна. — Беше ужасно . Но вече не искам да мисля за това — добави равнодушно, ала в гласа й неволно прозвуча предизвикателна нотка. — Приключих с него. Вече не го искам.

— Елена!

— Не го искам, Бони. Явно той си мисли, че е твърде велик за… за простите американци. Така че може да си свали дизайнерските очила и да си ги…

Другите две момичета се засмяха. Елена избърса носа си и поклати глава.

— Е, поне учителят Танър днес май беше в по-добро настроение — каза тя на Бони с явното желание да смени темата на разговора.

Бони придоби страдалчески вид.

— Знаете ли, че той ме накара да се запиша да съм първа поред на устното изпитване? Макар че всъщност никак не ми пука. Избрала съм темата за друидите и…

— За какво?

— За дру-и-ди-те. Онези древни магьосници, които са изградили Стоунхендж и са вършили всякакви други магии в древна Англия. Аз съм произлязла от тях и затова съм медиум.

Мередит изсумтя, но Елена се намръщи, втренчена в стръка трева, който въртеше между пръстите си.

— Бони, наистина ли вчера видя нещо на дланта ми? — попита рязко тя.

Бони се поколеба, преди да й отговори.

— Не зная — промълви тя накрая. — Аз… аз си помислих, че видях нещо. Но понякога моето въображение ме подвежда.

— Тя знаеше, че си тук — неочаквано се намеси Мередит. — Аз си мислех да надникнем в сладкарницата, но Бони каза: „Тя е отишла на гробището.“

— Така ли съм казала? — Бони не изглеждаше много удивена, но все пак се развълнува. — Е, ето че наистина те намерихме тук. Баба ми от Единбург е имала ясновидски способности и аз съм ги наследила от нея. Винаги се предават през едно поколение.

— И си потомка на друидите — заяви Мередит с предвзето надут тон.

— Ами да, истина е! В Шотландия почитат старите традиции. Вие двете няма да повярвате на какво е била способна моята баба. Можела да предскаже за кого ще се омъжиш и кога ще умреш. На мен например ми предрече, че ще умра в ранна възраст.

— Бони!

— Така ми каза. Ще легна в ковчега си млада и красива. Не мислите ли, че е много романтично?

— Не, не мисля. Мисля, че е отвратително — отсече Елена. Сенките се удължиха, а вятърът стана по-студен.

— А за кого ще се омъжиш, Бони? — ловко измести темата Мередит.

— Не зная. Моята баба ми разказа за ритуала, чрез който може да се разбере името му, но аз никога не съм го изпробвала. Разбира се — Бони изпъчи гърди, — той трябва да е ужасно богат и безупречно красив. Като нашия загадъчен чернокос непознат, примерно казано. Особено ако никоя друга не го пожелае. — Стрелна закачливо Елена с поглед.

Приятелката й обаче отказа да захапе въдицата.

— Какво ще кажеш за Тайлър Смолуд? — промърмори тя с напълно невинен вид. — Неговият баща със сигурност е достатъчно богат.

— Пък и не изглежда зле — съгласи се Мередит с престорено сериозен вид. — Този избор, разбира се, си струва само ако обичаш животните, особено самците с големи бели зъби.

Момичетата се спогледаха и след миг трите едновременно прихнаха в смях. Бони запрати шепа трева към Мередит, която в отговор я замери с едно глухарче. В разгара на играта Елена си каза, че сега всичко с нея е наред. Отново се чувстваше както винаги досега, не някоя изгубена или странстваща душа, а Елена Гилбърт, кралицата на красотата в гимназия „Робърт Е. Лий“. Измъкна тъмнорозовата панделка от косата си и тя се разпиля около лицето й.