Изабел Абеди - Луциан

Единствено бутилката водка остана цяла. Тя се изтъркаля по гладкия кухненски под и се спря на няколко метра от краката ни.

Усетих Мишел зад гърба си. От нея се излъчваше студенина и когато се вгледах в лицето на баща си, осъзнах каква ужасна грешка съм направила, като съм се появила тук с Луциан.

— Татко, моля те, изслушай ме — започнах отново аз.

Езикът ми беше като парализиран. Баща ми ме отряза, преди да кажа и дума повече.

— Не, Ребека — каза той. Звучеше толкова спокойно, че ме обзе паника. — Не желая да чуя нищо от теб. Нито една дума.

Той пристъпи към Луциан, който все още стоеше като закован до мен.

— Остави я — изсъска той и сви ръката си в юмрук. — Долу ръцете от дъщеря ми, веднага!

— Не, сър — гласът на Луциан прозвуча още по-спокойно от този на баща ми. — И ако не желаете да изслушате дъщеря си, то ще изслушате мен.

— Струва ми се, че не сме се разбрали добре.

Юмрукът на баща ми излетя напред, но вместо да удари Луциан в лицето, се заби в яката на якето му. Той го разтърси и едновременно разтърси и мен. Чувствах как цялото ми тяло вибрира. Ледените пръсти на Луциан държаха здраво ръката ми. Сякаш се беше концентрирал единствено върху това, да не ме пусне.

Погледът ми се стрелна встрани. Фей отново се беше появила в кухнята. Тя остана изправена до баща ми със спокоен, съсредоточен израз на лицето. Мишел се беше облегнала на един кухненски шкаф недалеч от нея. Но изглежда нито Мишел, нито баща ми я забелязваха.

Фей гледаше Луциан, гледаше го право в очите, а погледът на Луциан мина покрай баща ми и срещна нейния. После отново се обърна към татко.

— Каквото и да сте решил, ние с Ребека ще останем заедно — каза той.

От очите на баща ми летяха искри. Той бръкна с ръка в джоба на панталона си и аз издадох сподавен вик. За момент наистина реших, че баща ми ще извади оръжие, и той донякъде го направи. Той тикна джиесема си под носа на Луциан.

— Уведомил съм полицията — каза. — Те знаят, че дъщеря ми е изчезнала безследно и вероятно се намира в ръцете на един психопат. Трябва само да натисна това копче и ще пристигнат.

Баща ми отвори телефона.

— Не го прави! — извиках извън себе си. Разтърсих ръката му, но той ме отърси, сякаш бях прашинка, докато с другата ръка продължаваше да държи здраво Луциан.

— Татко, моля те! — разридах се аз. — Остави ме да ти кажа. Всичко ще ти обясня. Луциан не е убиец, той е… той… той е…

— Знам кой е — прекъсна ме баща ми. — Нямам нужда от обяснения. Говоря сериозно, Ребека. Затвори си устата. Една дума от някой от вас — и ще извикам полицията.

Отдръпнах се. Погледнах умолително към Фей, но тя само поклати глава, съвсем лекичко, без да изпуска от очи Луциан, който ме държеше в желязна хватка.

Сега и Мишел ме приближи. Тя сложи ръка върху рамото на татко и погледна Луциан, сетне мен.

— Майка ти пътува към нас, Ребека — каза тя. — Вчера й се обадих, вече лети и ще кацне всеки момент.

— Не — обърнах се към татко. — Не, Мишел не може да е направила това.

— Да, Ребека — баща ми беше много спокоен. — Направи го. С пълното ми съгласие. Яне ни разказа всичко.

— Мама се заблуждава — продумах. — Тя не знае цялата история. Моля те, татко, изслушай ме поне за момент…

Баща ми натисна бутона на джиесема си.

— Тук е Алек Рийд — чух аз секунда по-късно. — Моля, изпратете веднага кола на „Деламор стрийт“, номер 11. Дъщеря ми се завърна. И младежът е с нея… да, точно… да… благодаря… до скоро.

Баща ми прибра телефона в джоба си и пусна яката на Луциан.

— Играта свърши — каза той. — Каквото и да се върти в болния ти мозък, както и да си успял да последваш Ребека дотук, няма да позволя косъм да падне от главата й.

— Единственото нещо, което се върти в мозъка ми — спокойно отвърна Луциан, — е желанието да спася живота на Ребека. Затова трябва да останем заедно. Ако сега вие отделите Ребека от мен, сър, не аз, а вие ще станете нейният убиец.

Сега баща ми замахна да го удари, но ръката му увисна във въздуха. Лицето му доби объркано изражение. Той отпусна ръка, погледна към Луциан, после ме погледна с недоумение, сякаш току-що бях направила някакъв фокус. Опитах с неимоверни усилия да остана спокойна. Знаех какво се беше случило.

Сега баща ми гледаше право към Луциан, но не го виждаше. Погледът му се луташе наоколо, сякаш беше загубил сетивата си и явно беше станало така, защото също както и Фей, Луциан беше в кухнята, до мен. Усещах топлината на тялото му и ръката му, която здраво обвиваше пръстите ми, усещах дори дъха му.