Изабел Абеди - Луциан

— Окей, окей! — завъртях очи аз и облизах мармалада от пръстите си. — Или нещо такова. Но не правим секс, ако това е, което искаш да знаеш.

Сега тази, която въздъхна, беше майка ми.

— Вълче, скоро ще навършиш седемнайсет, сексуално си просветена и аз ти имам доверие. Единственото, което желая, е да бъдеш щастлива. Но някак си не изглеждаш такава.

Тя направи кратка пауза.

— Говорихте ли за вас? Имам предвид за вашата връзка?

— Ами да, поговорихме си малко.

Оставих донъта, вдигнах един кашон със стари CD-та и го поставих върху масата. Вчера следобед ние със Себастиан ги бяхме подредили по азбучен ред, така че рапърът Бушидо беше след приказката за слончето Бениамин Блюмхен, а групата „Хеле Енджълс“ преди историята за малката магьосница Хексе Лили.

В петък вечерта Себастиан стана моят ангел спасител. Той не ми задаваше въпроси, а аз се въздържах от обяснения, защото просто не знаех какво да кажа. Мислите ми се въртяха само около едно. Виждах пред себе си непознатия да стои там, в магазина за осветителни тела под лампиона-дърво.

„Това не е случайност — мислех си. — Не беше възможно да е случайност.“

Не вярвам, че щях изобщо да заспя, ако при мен не беше Себастиан. Той ме държеше в прегръдките си, докато най-сетне очите ми се затвориха. Ухаеше така хубаво, така успокояващо на… Себастиан. И действително тази нощ спах, без да сънувам. Страхът ми не беше изчезнал. Той дебнеше скрит в някой ъгъл, но присъствието на Себастиан го държеше там, в ъгъла, а също и мислите ми за непознатия.

На следващата сутрин положих невероятни усилия да забравя всичко това и да прогоня чувството за празнота от гърдите си. Накрая гузната ми съвест спрямо Себастиан надделя.

През цялото време мислех за мистериозния непознат, който се появяваше от нищото и после така и изчезваше, а в промеждутъка не правех нищо по-добро от това да давам нови надежди на бившия си приятел.

Дълбоко разкаяна, се извиних, като се опитах да му обясня, че се нуждая от още мъничко време. Не беше за вярване, че Себастиан реагира така. Той ме щипна по носа и започна да ме уверява, че всичко било окей и че бихме могли да бъдем само приятели. Само очите му издаваха, че лъже.

— Майко, как беше, когато се разделяхте с татко? — попитах.

Мама тъкмо лепеше етикети е цените върху книгите си.

— Имам предвид, как го прие, той? Това, че те е обичал и че за теб… и че вече е нямало да бъдете нещо повече от приятели.

Мама и татко се познават още от тригодишни. Били съседи и фактически отраснали заедно.

Майка ми още като момиче знаела, че е лесбийка. За мен това беше нещо съвсем естествено. Бях отраснала с такова съзнание и въпросът, дали в това отношение приличам на нея, никога не беше поставян. Въпреки това и въпреки че Яне никога не го беше признавала гласно, предполагах, че плакатите на поп звезди — мъже, които лепях по стените в пети и шести клас, също както и увлечението ми по учителя по музика в седми са били за нея доказателство за моята сексуалност, което е приемала с облекчение.

Яне се засмя.

— Баща ти ми беше нещо много повече от приятел и ти го знаеш. — Тя измъкна един цент от малката купичка с дребни пари и започна внимателно да я върти между пръстите си.

— С татко ти бяхме като двете страни на една монета още от съвсем малки. Увличахме се по една и съща музика, по едни и същи книги. Усещахме как се чувства другият дори когато бяхме далеч един от друг.

— Какво по-точно искаш да кажеш?

Яне се вгледа в мен.

Не мога да го обясня съвсем точно — каза тя и вдигна рамене. — Но когато по време на следването получих криза от възпаление на апендикса, баща ти беше на почивка в Америка. Точно в момента, когато влизах в интензивното, джиесемът ми иззвъня. В същия момент баща ти си беше помислил за мен и за това, дали съм добре. — Усмивката й изглеждаше малко тъжна. — Такива неща не се случват често в живота — каза тя. — Любовта има толкова много лица, а нашата любов с баща ти беше платонична, поне що се отнасяше до мен. Единствената нощ, в която преспахме заедно, беше нощта, в която те създадохме. Беше прекрасно, но преди всичко заради това, че от нея произлезе ти. Няма никакво значение какво е сега, аз ще му бъда вечно благодарна за това.

Когато вдигна очи, в погледа й смътно просветна нещо подозрително. Тъкмо щях да я попитам кога последно е разговаряла с баща ми, когато ни прекъснаха.

— Колко струва това? — една жена с червени очила държеше пред носа ми една книга. На корицата беше изобразено лицето на възрастен мъж. Той имаше високо чело, твърде пронизителен поглед, а устата му излъчваше някакъв цинизъм. Заглавието на книгата беше „Забравеният литературен критик. Автопортрет“.