Изабел Абеди - Луциан

Вал беше влязла в стаята си. Татко подреждаше масата за вечеря. Той си подсвиркваше, искаше да изглежда весел, но нервността му беше толкова очебийна, че изглеждаше комично смешен.

Когато Мишел затвори телефона си, трепнах.

Тя разкърши рамене, после тръгна от другия край на кухнята към мен. Бях се облегнала на хладилника. Скръстила ръце пред гърдите си, се опитвах да не отбягвам погледа й.

Накрая застана пред мен, толкова близо, че можеше да докосне с ръце раменете ми. Но не го направи. Тя само ме погледна със светлозелените си сериозни очи, докато устата й се разтегна в усмивка.

— Ребека — изрече тя, сякаш току-що беше прочела името на челото ми. — Колко хубаво. Значи днес за пръв път ще ядем заедно.

Кимнах.

— Да. Аз също се радвам. И… съжалявам, че в последните седмици вгорчих живота ви.

Баща ми се обърна към нас. Беше подредил масата и запалил свещи. Изглеждаше почти абсурдно как всичко това приличаше на сцена от филм, за която никой от нас не се беше готвил.

Татко се приближи към Мишел, някак недодялано сложи ръце на раменете й и ми се усмихна сияещ.

— Няма за какво да се извиняваш, съкровище. Радваме се, че си по-добре. А сега да вечеряме, иначе лазанята ще прегори. Ще доведеш ли Вал, скъпа?

Мишел се изплъзна през вратата.

Лазанята наистина беше вече почерняла отгоре, затова пък в средата почти не се беше изпекла, но никой от нас не го изкоментира, а Вал, която седеше до мен, изглежда изобщо и не забеляза. Тя си гъргореше с портокаловия сок и след като хапна три хапки, припълзя върху скута на татко. Явно защото оттам ме виждаше по-добре.

Баща ми я накара да разкаже за партито по случай един рожден ден, на което беше ходила след училище. Той я беше закарал там, връщайки се от работа. Но Вал мълчеше, сякаш се беше нагълтала с хапчета за мълчание. Тя си лапна палеца и го засмука, като ме гледаше втренчено.

Тогава татко разказа за деня си в студиото. Снимали рекламен спот за козметичен препарат. Манекенката била грипава и недоспала, но гримьорката, която Мишел препоръчала, изглежда извършила истинско чудо. Докато говореше, аз гледах малките бръчици по лицето му и за първи път имах усещането, че татко остарява.

— Какво става със Сузи? Все така ли е решена да изучи тази професия?

— Така мисля — отвърнах аз и се опитах да прогоня появилата се картина от маскения бал.

Баща ми разказа на Мишел за това, че Фей ме е завела на Венис бийч и ме попита още веднъж дали ми е харесало там. Почувствах се като на разпит и замълчах изнервена. Татко остави тази тема и се обърна към Мишел.

— Как мина твоя ден, скъпа?

Тя седеше до него, така че от мястото си можех да наблюдавам своето американско семейство.

— Шели напусна — въздъхна Мишел. — Тази нощ Памела звъннала на вратата й и я вдигнала от леглото, защото си била загубила джиесема. След като Шели претърсила с нея Хайд Лодж, минала по целия „Сънсет стрип“, разпитала сума ти дежурни полицаи, тя закарала Памела вкъщи и намерила телефона в джоба на хавлията й. След което Памела решила, че Шели би могла да остане при нея, за да оправят договорите. И Шели си подала оставката.

Татко сбърчи чело, после ми намигна весело.

— Ах, бедничката ми — обърна се той към Мишел. — Значи си си навлякла гнева на Шели?

Мишел вдигна високо едната си вежда.

— Не нейния. А на Памела. Разкрещя се, че не можела да разбере що за некадърница съм й била препоръчала. О, скъпи, да оставим това!

Мишел дръпна ръката на Вал. Малката ми сестра беше извадила палеца си от устата и тъкмо се опитваше да го завре в носа на татко.

— Остави баща си да се храни на спокойствие, чуваш ли? Днес толкова ми липсваше. После ще ми покажеш ли какво правихте в училище? Ела при мен, сладката ми!

Тя придърпа сестра ми върху коленете си и зарови нос в русите й къдри.

— Веднага ще трябва да те вкараме във ваната. Може би ще успея да измия точиците на Самс 13 13 Самс (Sams) — герой от детски книжки със сини точици по лицето. — Б.пр. от лицето ти. Татко не ти ли е казвал, че тези бои са отровни? С тях не бива да се рисува по кожата.

Баща ми прехапа устни, а Вал се нацупи.

Тонът на Мишел се промени. Приличаше, сякаш в студен чай слагаш мед. Лицето й също стана благо.

Опитах се да намеря приликата между майка и дъщеря. Двете имаха светлоруси коси, но това беше всичко.

— Утре на училище трябва да ме заведе Ребека — наруши Вал тишината.

Покашлях се и се обърнах към татко.

— Добре, че стана дума за това — казах. — Фей ме попита какво ще правя с училището. Аз помислих и реших, че с удоволствие бих учила в „Пали хай“.