Изабел Абеди - Луциан

— Направи какво? Хайде бе, занасяш се.

— Неее — крещеше Сузи. — Това е самата истина. Завели нея и още около десетина момичета и жени, които хванали на улицата, в една парфюмерия с мото „Търговско проучване — тест на гланц за устни“. На една табуретка седял мъж манекен, когото мадамите трябвало да целунат, но с превързани очи, уж за да могат да преценят по-обективно различните продукти. Като им завързали очите, сменили манекена с дресирано шимпанзе И Шейла го… по устата. — Сузи не можеше да продължи.

— Не го вярвам — изпъшках и осъзнах, че от три месеца за пръв път се смея истински.

— Ама тя запази хладнокръвие, това трябва да й се признае — каза Сузи, като продължаваше да се киска. — Повечето останали момичета се разкрещяха глупашки, след като си свалиха превръзките. Шейла само кратко изквича и после каза, че разликата между шимпанзето и повечето типове всъщност не е чак толкова голяма.

Аз отново се засмях.

— Е, това го е казала почти интелигентно.

После Сузи разказа още малко за училището. За това, че госпожа Донер е бременна в шестия месец, че от една седмица имат друг учител по английски, който замества Тайгър, и че с курса по френски ще ходят през април за една седмица в Париж.

— Как мислиш? — попита накрая Сузи. — Дали мога да дойда през пролетната ваканция при теб? Татко ще ми плати пътя.

Казах й, че искам да поговоря с баща си по този въпрос и че утре ще се запиша в „Pali High“, същото училище, за което ми беше писала Сузи в мейла си.

Приятелката ми въздъхна.

— Това е… това наистина е супер, Беки. — Смехът й звучеше тъжно, но тя се постара. — Хващам се на бас, че сега вече ще получаваш по английски супер бележки. — Тя се изкашля. — Беки, ще се обадиш ли и на Себастиан? След мейла ти е малко по-добре от преди.

Прехапах устни.

— Аз… не мога — отвърнах безпомощно. И беше истина. Колебливо добавих: — Ти нищо не си му…

— Нито думица — прекъсна ме Сузи убедително и ми се поиска да я разцелувам за това, че прояви разбиране.

— Прегърни Себастиан от мен, окей? — помолих я аз. — Кажи му, че ще му се обадя в… най-скоро време. И ще ми направиш ли още една услуга?

— Каквато искаш.

— Да се обадиш на Врабеца от мое име и да й предадеш, че я обичам. Не ми се иска да се обаждам вкъщи…

— Ясно — отговори Сузи.

— Благодаря — отвърнах. — Благодаря и за подаръците. За всичко. Ти си най супер, Сузи. Скоро ще ти се обадя пак.

— Беки?

— Да?

— На добър час утре в училище!

На следващата сутрин отидохме с татко в училището. След разговора със Сузи веднага си легнах и за малко мисълта ми беше заета с историята за шимпанзето, но по някое време тя се смеси с други мисли и всички те се завихриха в мен, докато накрая се унесох. Но поне вече втора нощ се бях спасила от своя кошмар.

Училището беше на десет минути с кола от нас. Още от огромната площадка за паркиране ми стана ясно с какви превозни средства учениците идваха на училище.

Татко предложи в най-скоро време да си изкарам шофьорска книжка.

— Ще се учудиш колко бързо става това тук — каза той. — Щом си вземеш изпита, трябва да се погрижим да ти вземем кола, за да се почувстваш малко по-независима.

Сетих се за Бентлито, с което вчера Фей ме закара до Венис бийч, и попитах татко дали колата е негова или на Мишел.

— Не — отговори той със смях. — Нямам представа, откъде се е сдобила с нея. Може би има богати родители и гледа Вал само за удоволствие. Тя е съвсем окей, нали?

Кимнах.

— Как я намерихте?

— Всъщност тя ни намери — каза татко и изключи мотора. — В началото на декември застана пред вратата и каза, че е чула, че търсим детегледачка. Което не беше вярно. Вал си имаше бавачка. Но без съмнение изобщо не се разбираше с нея. — Татко ми се усмихна. — Ти не си единствената, която в последно време се погрижи да ни създаде емоции. Два дена преди Фей да се появи пред вратата, Вал беше заключила бавачката си в тоалетната. Бедничката, беше прекарала там половин следобед. В това време Вал си плувала в басейна. Мишел беше се изнервила ужасно. Така че Фей се появи тъкмо навреме, а Вал я обикна още от първия момент. Напоследък и на нея не й беше много лесно. Беше доста объркана и уплашена, че голямата й сестра изведнъж се е озовала тук и не иска да говори с никого.

Избегнах погледа му и се съсредоточих върху крайчеца на пуловера си. Всички тези събития бях минали покрай мен, без да ги забележа.

— Готова ли си? — попита татко.