Кати Хапка: Тайна идентичност

Декстър се почувства неловко, трябваше да каже нещо, макар че другият мъж като че да не го помнеше. Преди да беше решил какво да прави, хубавата блондинка каза:

— Млъквай, Буун — отсече тя, тръсна глава и изгледа тъмнокосия мъж с неприязън. — В случай че още не си го разбрал, и аз не изгарям от щастие, че съм тук с теб, но това не означава, че цял ден ще рева като малко дете.

— Няма значение, Шанън — намръщи се Буун и се обърна.

— Добре ли сте? — висока млада жена с червеникавокафява коса, събрана на опашка — загрижено гледаше Декстър. — Малко сте блед.

— Добре съм — Декстър се насили да се усмихне. — Прощавайте за недоразумението.

Те продължиха по пътя си, а той смутен се върна на плажа. Толкова беше сигурен, че блондинката е Дейзи…

Дейзи .

Името накара сърцето му да се свие и го изпълни с чувство на вина. Как можа да забрави за Дейзи? През цялото време лежа и спа, а тя може да е ранена… или по-лошо.

— Ей, човече? Добре ли си?

Декстър вдигна очи и си даде сметка, че върви, загледан в земята, и замалко не се е блъснал в някой от другите. Беше афроамериканец с къса козя брадичка, който го гледаше загрижено.

— И-и-извинете — запъна се Декстър и си даде сметка, че още е леко замаян. — Не гледах къде вървя. Извинявайте.

— Няма нищо. Вие ли сте човекът, дето беше в безсъзнание цяла нощ? Синът ми се чудеше дали изобщо ще дойдете на себе си. Между другото, аз съм Майкъл.

Декстър погледна към момчето, което беше видял преди малко, и реши, че това трябва да е баща му.

— Аз съм Декстър. Декстър Крос. Да, сигурно става дума за мен. Но се съвзех. Трябва да намеря един човек — приятелката ми, Дейзи — той завъртя глава, за да огледа плажа, и се олюля.

— Ей! — Майкъл протегна ръка да го задържи. — Не изглеждаш добре, човече. Сигурен ли си, че не искаш да легнеш за малко?

— Нищо ми няма. Трябва само да хапна малко и да намеря Дейзи…

— Да хапнеш — Майкъл се огледа. — Онзи здравеняк, Хърли, отговаря за храната. Мисля, че в момента помага на Джак, но храната е ей там. Ела!

Не след дълго Майкъл му подаде пакет самолетна храна. Декстър седна в сянката на една отломка, колкото да погълне храната. Почти не усети вкуса й. След това изпи цяла бутилка вода.

Храната и водата проясниха съзнанието му. Почувства се по-добре, но мислите му не можеха да се съсредоточат върху нищо друго, освен върху едно: намирането на Дейзи. Той се изправи и огледа оцелелите, които виждаше, но от нея нямаше и помен.

„Разбира се, че няма — каза си той, докато разсеяно чешеше едно ухапване от комар. — Ако беше тук и беше добре, досега щеше да ме е намерила.“

Двама млади мъже, които носеха куп възглавници от седалките на самолета, минаха покрай него. Декстър пристъпи да ги пресрещне.

— Ей! — провикна се той. — Къде са ранените? От катастрофата? Трябва да намеря един човек.

Единият от младите мъже избърса потта от челото си.

— Дано да не е онзи с шрапнела — каза той. — Лекарят е с него в момента. От това, което чух, няма голяма надежда.

— Стига, Скот — обади се другият. — Недей да го плашиш — той погледна Декстър. — Не е онзи с шрапнела, нали?

— Изобщо не е „онзи“ — отвърна Декстър. — Момиче е. Търся приятелката си, Дейзи. Хубава, толкова висока… — той вдигна ръка, за да покаже височината й. — Руса.

Другите двама едновременно свиха рамене.

— Не сме виждали такъв човек сред ранените — каза Скот. — Съжалявам. Проверете сред палатките — той махна с ръка, за да посочи малкото поселение от тенти и други временни заслони, пръснати сред останките.

— Добре, благодаря — Декстър отстъпи назад и закри очи с ръка, а те продължиха по пътя си. Той тръгна към първата палатка и надникна вътре. Вместо Дейзи, намери мъж на средна възраст, половината от единия му крак липсваше.

Изтръпнал, Декстър продължи, преди мъжът да е отворил очи и да го е видял. Той погледна в още няколко палатки, но всичките бяха празни.

Тъкмо се оглеждаше за следващото място, на което да провери, когато мерна мъж с позната физиономия да излиза от тропическата гора в края на плажа. Това беше мъжът, който беше извикал Джак снощи, сети се Декстър.

Той тръгна към него с намерение да му благодари, задето го е наглеждал, докато е бил в безсъзнание. Преди да стигне до него, другият го забеляза и го погледна изумено.

— Ей! Как се върнахте толкова бързо? — попита той и забърза към него.

Декстър го погледна объркано.

— Какво?

— Хайде — отвърна другият. — Ако знаете кратък път до плажа, кажете кой е!