Кати Хапка - Застрашеният вид

Останала без дъх, Фейт се закова на място и я зяпна.

Слънцето осветяваше поляната и най-сетне успя да я види ясно. Птицата вдигна глава и скочи от камъка на няколко крачки на земята. После изчурулика и пак скочи на камъка.

Фейт стоеше и я гледаше. После чу шум от криле над главата си и вдигна очи. Точно над себе си видя почти същите птици — бяха десетина-дванайсет. Те също кацнаха на полянката. Фейт зяпна, когато заваляха към земята като разноцветни скъпоценни камъни.

Скоро не можеше вече да намери своята птица сред останалите. Папагалите подскачаха по земята, местеха се и се разминаваха. После сякаш по команда хвръкнаха едновременно във въздуха, плавно и елегантно, като частици на един цял организъм. Плясъкът на крилете им изпълваше въздуха, докато се издигаха нависоко, волни и пълни с живот.

Фейт усмихната ги изпрати с поглед. Някак досега все си бе представяла един-единствен папагал, който живее тук в джунглата съвсем сам. Радваше се, че не е така, макар че отдавна трябваше да го знае. Природата не допуска никое създание да живее съвсем само.

Когато и последната птица от ятото изчезна над върховете на дърветата, чу нечии стъпки. Погледна през рамо и видя Лок.

— Къде са останалите? — попита тя.

Той кимна към плажа:

— Заведоха Джордж обратно в лагера. Решиха, че Джак трябва да го погледне все пак, за да е сигурно, че му няма нищо.

— О! — Фейт погледна отново към небето, търсейки безкрайната синя опашка на ятото птици, за да ги зърне още веднъж.

Но те си бяха отишли и независимо от разочарованието си тя не спираше да се усмихва. Лок проследи погледа й и попита:

— Намери ли това, което търсеше?

Тя се поколеба:

— Не — каза накрая. — Всъщност не. Птицата, ммм, се оказа не точно това, което си мислех. Трябваше да знам, че не можеш да върнеш времето назад — да имаш нещо, което си изгубил завинаги. Малко глупаво се чувствам, че изгубих толкова време да я гоня.

Лок поклати глава:

— Няма защо да се чувстваш глупаво, Фейт. На подобно място човек може да започне да вижда онова, което му се иска да види.

Тя се обърна и го погледна. Той й се усмихваше, но очите му гледаха като че ли много надалеч.

— Свърши ли тук? — попита той след малко. — Ще те придружа до плажа, ако искаш.

— Да — усмихна се тя и хвърли последен поглед към небето. — Готова съм. Да вървим.

Morelia viridis, или зелен питон. Обикновено се среща в Папуа — Нова Гвинея — Бел.ред.

Херпетолог — специалист по влечуги. Посочените видове влечуги населяват предимно Австралия и околните острови. Смъртоносната змия, за която по-нататък става отново дума, е от рода на пепелянките и е в топ 10 на най-отровните змии на света — Бел.ред.

Семейство Salticidae представя рода на скачащите паяци — Бел.ред.

Тайпан, или свирепа змия (Oxyuramis microlepidotus) — разпространен в Централна Австралия. Едно ухапване има силата да убие около 100 възрастни при хората или около 250 000 мишки — Бел.ред.

Кралска жълто-кафява змия, или мулга (Pseudechis australis). Разпространение: Австралия. Местообитание: гористи места близо до пустини — Бел.ред.

Джон Дън (1572 — 1631) — английски поет. Целият цитат гласи: Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана; и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява, тъй както ако нос е бил отнесен или домът на твой приятел, или пък твоят собствен; смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството; така че никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб — Бел.ред.

Техниколор (Technicolor) — технология, прилагана в кинопродукциите, която се отнася до високо качество на цветовете. Най-ранните цветни филми от 20-те години на XX в. са били създавани или чрез ръчно оцветяване, а впоследствие — чрез системата техниколор — Бел.ред.