Кати Хапка - Застрашеният вид

Мозъкът на Фейт буксуваше като замръзнал акумулатор при минусови температури. Но все пак започваше да прави някакви връзки, които май е трябвало да направи по-рано.

— Чакай, значи ти си познавал тези хора отпреди пътуването? Мо, Руни, Младши…

— Естествено — той хвърли шапката и очилата на леглото и я погледна. — Главно онлайн, разбира се. Но всички сме членове на МАЖ отпреди. Е, само най-доверените хора от групата бяха посветени в плана.

— И когато с теб се запознахме — тя се мъчеше с всички сили да разбере, — ти си търсил просто някого, който да познава Арельо? Някой, който да ти осигури достъп до него?

— Но сега ти си много повече от това, бейби — Оскар й отправи нещо, което може би наричаше окуражаваща усмивка. — Ти не просто беше идеална за целта, но и се оказа много сладко гадженце — той скочи на леглото до нея и то подскочи няколко пъти. После лепна звучна целувка на бузата й. — И затова променихме мъничко плана, за да не свършиш в затвора.

Тя го отблъсна и цялото й тяло потрепери.

— Чакай — каза тя. — Вие всичките сте искали да стоварите вината върху мен?

— Разбира се. Най-достоверно е, нали. Но след като се сближих с теб, аз наистина те опознах. Ти имаш потенциал — всъщност щяхме и да те посветим в плана, ако бе показала готовност за това — вдигна рамене той. — Ясно беше, че не си готова, затова преминахме към план Б. Както и да е, сигурен съм, че скоро ще обмислиш нещата и ще видиш, че сме постъпили правилно. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

Тя отново потрепери, ужасена колко съвършено погрешна представа е имал той за нея през цялото време. Не беше ли я разбрал поне мъничко? Тя не бе от хората, които много вярваха в сродството на душите, но й се струваше, че двамата имат мъничко допирни точки. Сега излизаше, че и той, и тя са взели желаното за действително. Сякаш бяха живели в паралелни, но все пак различни проекции на действителността през цялото време.

— Както и да е, станалото — станало, нали? — Оскар вече губеше интерес към разговора. — От МАЖ имат готовност да ни осигурят нови паспорти тук, в Оз, така че можем да изчезнем — може би в Малайзия или някъде другаде — и да не ни хванат. Ти се оказа перфектна и за останалата част от плана — той леко я докосна по носа. — На никого няма да липсваш и никой няма да се притеснява за теб много-много, ако не се прибереш след училище, нали така?

Макар че беше почти сигурна, че този път той не целеше да бъде жесток, Фейт усети пробождане в сърцето при тия думи. В нея се надигна гняв, горещ и болезнен. Никога не бе обичала сблъсъците, но в един миг душата й закопня за сблъсък. Прииска й се да скочи върху Оскар, да го стисне за гърлото и да му крещи, докато осъзнаеше точно какво й бе причинил…

Тези чувства я изплашиха и тя хвърли неволен поглед през прозореца, сякаш се надяваше на някакъв вид бягство. В този миг един гълъб кацна грациозно на перваза и леко отвлече вниманието й. Загледа се в гладките меки сиви пера, докато той се разхождаше с птичата си походка пред прозореца.

„Мисли с ума си, не със сърцето си“.

Думите на сестра й изскочиха в паметта й нечакани, както се беше случвало и друг път в трудни моменти. Колко пъти Гейли й беше повтаряла тези думи, и то обикновено когато беше твърде късно за съвети.

Но този път не беше късно — не съвсем. Сърцето й се разтуптя, щом си даде сметка, че сега трябва да приложи думите на Гейли на практика, тук и сега. Независимо от зашеметяващата смесица от предателство, ужас, мъка и унижение, която я караше да избухне в яростен пристъп и да размаже физиономията на Оскар, трябваше да запази спокойствие, ако искаше да се измъкне от положението. Оскар току-що й показа колко безжалостен можеше да бъде. Очевидно не бе безопасен човек. Ако решеше, че тя може да го провали или по някакъв начин да навреди на изрядния му план, не се знаеше какво можеше да й се случи. Трябваше да пипа с него много внимателно, сякаш си имаше работа с раздразнена гърмяща змия, навита и готова да нападне.

Усети, че той внимателно я наблюдава, и сложи ръка на челото си.

— Аз… аз трябва да асимилирам всичко това — каза със слаб глас, като се престори на объркана. Не беше много трудно да го изиграе, тъй като все още се чувстваше замаяна и не беше много сигурна дали всичко, което ставаше, е истина. — Всичко е толкова внезапно, че имам нужда от малко време, за да свикна с това…

— Колкото време искаш, бейби — лицето на Оскар светна, той се наведе и стисна коляното й. — Аз съм тук с теб. Ще видиш, ще се справим заедно с тази история и ще си живеем чудесно.