Клифърд Саймък - Посетителите

— Бемиджи — отвърна Ани. — Би трябвало той да е най-близо.

— Добре. После се свържи с фирмата за автомобили под наем в Бемиджи и уреди да ни чака кола. Ще им се обадим по-късно, за да им кажем кога пристигаме.

Ани вдигна слушалката и започна да набира.

Гарисън се изправи, огледа помещението и потрепери от това, което видя.

В единия ъгъл седеше Финли и печаташе някаква история на машината си. Но Финли беше най-младият в редакцията, все още с жълто около устата. Сандерсън… но и тя не бе по-добра и имаше безотказния навик да пише малко прекалено мило. За Бога, някой ден щеше да й се наложи или да промени стила си, или да напусне Джеймисън. Но Джеймисън беше ужасно муден. Беше много добър да навлезе надълбоко в някой проблем, но прекалено бавен и разсъдителен за история, която се развива бързо.

— Кати! — извика той.

Сепната, Кати Фостър спря да пише, изправи се и тръгна към бюрото му. Едва сдържаше гнева си. Джери още не се беше обадил, а историята й, както я бе написала, й се струваше все по-глупава. Ако пропуснеше концерта…

Голд беше на телефона. Слушаше, говореше само от време на време, а пръстите му чукаха по клавишите на пишещата машина — очевидно си водеше бележки. Ани бе заела другия телефон. Гарисън седеше и набираше.

— Тук е Гарисън — каза той в слушалката. — Имаме нужда от добър фотограф. С кого разполагате в момента? Къде е Алън? Става дума за извънградска задача. Важна. От висш приоритет.

Известно време слуша, после каза:

— О, по дяволите! Искате да кажете, че Алън го няма. Той е човекът, който ни трябва за тази задача. Къде е? Не можете ли да се свържете с него?

Последва изчакване, сетне Гарисън продължи:

— Да, забравих. Сега си спомням. Алън е в отпуска. Добре тогава. Пратете го насам.

Той затвори телефона и се обърна към Кати:

— Имам нещо за теб.

— Не сега — отвърна тя. — Не тази вечер. Не извън работно време. Почти съм привършила за деня. А имам билети за симфонията довечера.

— За Бога, момиче, това навярно е важно. Най-важната задача, която си имала! Може би първият ни космически посетител…

— Първият космически посетител ли?

— Е, може би да, а може би не. Още не знаем много…

Голд му подаде слушалката. Той я пое и каза:

— Един момент, Франк. Само момент.

— Ще чака самолет, готов за излитане — съобщи Ани. — В Бемиджи ще чака кола.

— Благодаря — каза Гарисън. После попита Голд: — Какво научи?

— Добра история, както е тръгнало — отвърна Голд. — Солидна. С много факти. Претрупано е с подробности. Звучи вълнуващо. Нещо наистина е паднало там от небето.

— Достатъчно солидна ли е, за да се заемем с нея?

— Така ми се струва — отвърна Голд.

Гарисън се завъртя към Кати.

— Не ми е приятно да искам това от теб — каза той. — Но няма никой друг. Никой, с когото да мога да се свържа достатъчно бързо. Всички са заети. Ти и Уайт излитате за Бемиджи. Там ще ви чака кола. Страхотна история. Гарантирам ти го. Върхът. Трябва да стигнеш в Лоун Пайн до шест часа или още по-рано. Телефонирай преди осем. Така ще можем първи да пуснем историята с това, което научиш.

— Добре — съгласи се тя. — Обаче само ако купиш тези два билета. Да ме вземат дяволите, ако загубя парите от билетите.

— Добре — каза той. — Ще ги купя. Ще ги вмъкна някак си в бюджета си. — Извади портфейла от джоба си. — Колко струват?

— Трийсет долара.

— Твърде много е. Повече, отколкото си платила за тях.

— Местата са добри. Във всеки случай това е цената, която ще трябва да платиш за тях.

— Добре, добре — каза той и извади банкнотите.

— И ако се обади Джери Конклин, някой непременно да му каже какво е станало. Трябваше да изляза с него довечера. Обещай ми.

— Обещавам — каза Гарисън и подаде парите. После вдигна слушалката и се обади: — Франк, имаше някои последни подробности, за които трябваше да се погрижа. Чу ли? Пращам хора, които ще пристигнат при теб докъм шест часа. Ще ги помоля да те потърсят. Обаче искам да те питам нещо. Ти си имаш свой собствен вестник. Защо предоставяш всичко това на нас?

— Вестникът ми излезе днес. Няма да има нов до следващата седмица. Подобни новини не чакат. Исках да ти дам предимство. Две полицейски коли пристигнаха в града точно преди няколко минути. Иначе нищо не се е променило.

— Чудя се дали би продължил да ни информираш — попита Гарисън, — докато нашите хора стигнат там. Ако нещо се случи, просто ни се обади.

— С удоволствие — отвърна Нортън.