Клифърд Саймък - Посетителите

Кати изтегли изписания лист, сложи в машината нов и продължи да печата. Гневът й закипя, възмущението започна да я души. Когато привършеше материала, щеше да каже на Джони, че според нея трябва да бъде отложен или още по-добре — хвърлен в кошчето за отпадъци, за да не може някой да го използва, ако вестникът се окаже тънък и новинарските страници имат нужда от попълване.

В другия край на помещението Джон X. Гарисън, шеф на отдела за вътрешна информация, седеше зад бюрото си и оглеждаше стаята. Повечето от масите бяха празни и той прегледа списъка — Фрийман отразяваше заседанието на комисията за летището, а то най-вероятно нямаше да стигне до нищо, макар че покрай цялата суматоха около потребността от допълнителни самолетни писти това бе заседание, което редакцията трябваше да отрази. Джей беше в болницата „Майо“ в Рочестър и проучваше историята около разработените там нови процедури за лечение на рак. Камбъл все още беше в Градския съвет и си губеше времето на заседанието на комисията за парковете, което, подобно на това за летището, вероятно щеше да завърши с неуспех. Джоунз беше в Южна Дакота — работеше по проблема с индианците от Блак Хилс и събираше материал за неделния брой. Найт беше на процеса за убийството на Джонсън. Уилямс беше в предградието Уейдзата и интервюираше бабичката, която твърдеше, че е на 102 години (макар вероятно да не беше). Слоун бе зает с разлетия нефт в Уайнона. За Бога, запита се Гарисън, какво ли щеше да прави, ако внезапно изникнеше някоя голяма история? Макар да знаеше отлично, че това не е особено вероятно. Денят беше лош и подобрение не се очакваше.

— Как изглежда бюджетът, Джим? — попита той Джим Голд, заместник-редактора на отдела за вътрешна информация.

Голд погледна листа в пишещата си машина и отвърна:

— Тънък. Пари няма, Джони. Всъщност изобщо няма нищо.

Иззвъня телефонът. Голд се пресегна да го вдигне, после каза:

— За теб е, Джони. На втора линия.

Гарисън вдигна телефона на бюрото си, натисна бутона и каза:

— Гарисън слуша.

— Джони, тук е Франк Нортън — чу се гласът от другия край. — От Лоун Пайн, спомняш ли си?

— Разбира се, Франк — искрено зарадван каза Гарисън. — Ужасно се радвам да те чуя. Точно вчера разговарях с някои от момчетата тук за теб. Разказвах им как чудесно си се установил. Сам си си шеф, ловиш си пъстърва край града. Тези дни може да намина, най-вече заради рибата. Какво ще кажеш, Франк?

— Джони — каза Нортън, — струва ми се, че имам нещо за теб.

— Франк, май си доста развълнуван. Какво става?

— Възможно е — каза Нортън — да имаме посетител от космоса. Не мога да съм сигурен…

— Да имате какво? — изрева Гарисън и се наведе рязко напред.

— Не мога да съм сигурен — повтори Нортън. — Нещо голямо се появи от небето. Приземи се напреки на реката. Смачка моста.

— Още ли е там?

— Още — отвърна Нортън. — Просто си стои там, където се приземи само преди десетина минути. Огромно е. Голямо и черно. Градът започва да обезумява. Вдигна се суматоха. Беше убит един човек.

— Убит? Как е бил убит?

— Стреля по нещото. То му отвърна. Направи го на сгурия. Видях как се случи. Видях го да стои там и да дими.

— О, Боже! — възкликна Гарисън. — Каква история, и то точно пред теб!

— Джони — каза Нортън, — не мога да съм сигурен какво става. Случи се преди твърде кратко време, за да мога да разбера какво става. Мислех си, че може би ще искаш да пратиш някого тук, за да направи снимки.

— Почакай, Франк — каза Гарисън. — Ще ти кажа какво възнамерявам да направя. Заемам се веднага с това. Но първо ще поговориш с един човек от редакцията. Разкажи му какво се е случило. Разкажи му всичко. Когато свършиш, не затваряй. Аз ще потърся фотограф и ще свърша някои други неща.

— Добре, няма да затварям.

Гарисън покри слушалката с длан и я подаде на Голд.

— Франк Нортън е на телефона — каза той. — Той е собственик и редактор на седмичника в Лоун Пайн. Мой стар приятел. Бяхме състуденти. Казва, че нещо е паднало там от небето. Един човек е бил убит. Паднало е само преди петнайсетина минути. Изслушай това, което има да ти каже, и после го помоли да ме почака. Искам пак да говоря с него.

— Готово — каза Голд и вдигна слушалката на своя телефон. — Господин Нортън, аз съм Джим Голд, заместник-редактор на отдела за вътрешна информация…

Гарисън се завъртя със стола си и се обърна към Ани Дътън, секретарката на отдела.

— Ани — каза той, — свържи се с хората от чартърни полети. Виж дали разполагат със свободен самолет. За… по дяволите, кой град със самолетна писта е най-близо до Лоун Пайн?