Клифърд Саймък - Посетителите

— Значи след като са открили такава планета, според вас те ще останат известно време на нея.

— Така мисля, но не е задължително и правителството да смята така.

— По време на цялото това положение с посетителите — каза представителят на АйЕнЕс — правителството запази, бих казал, уверено, може би дори оптимистично настроение. Трябва да сте имали много неприятни моменти, но въпреки това винаги изглеждате оптимистично настроен. Можете ли да ми кажете дали правителството мисли също толкова оптимистично, колкото изглежда?

— Искате да кажете — попита Портър — дали оптимизмът, който според вас сте доловили, е само политически оптимизъм, или е истински?

— Благодаря ви, че довършихте въпроса ми вместо мен, Дейв.

— Мисля — каза Портър, — че при каквито и да било обстоятелства, оптимизмът се дължи на политически причини. Но мога да заявя недвусмислено, че имаше истинско чувство на оптимизъм. Посетителите не се държаха враждебно. За нас беше ясно, че се опитваха да решат как да се отнасят с нас. Те почти не нарушиха нашите принципни правила на поведение. Изглеждаше така, сякаш се опитваха да се държат прилично. Според мен в Белия дом съществуваше разбирането, че посетителите не биха направили съзнателно нищо, за да ни навредят. Възможно е, разбира се, да са ни навредили несъзнателно.

— Искате да кажете, че според вас не би било вероятно, така ли?

— Да — отвърна Портър. — Мисля, че не би било вероятно.

Бяха си проправяли път през заблатената джунгла повече от половин час — сред дървета, лози и храсти. Почвата под краката им беше неравна и несигурна, хълмчетата и островчетата мочурлива земя се разделяха от тесни канали чиста вода и заблатявания. Още не бяха стигнали началото на тревистата равнина, леко издигната в средата на острова — Джими Куин им бе казал, че ще я видят като си пробият път през гористата крайбрежна ивица.

От време на време, когато високите дървета леко оредяваха, виждаха посетителите, които очевидно почиваха в тревистата вътрешна част на острова. Бяха ги видели за пръв път, когато се спускаха по реката — още щом се показа Гъшият остров.

— Още са там — беше казал Куин. — Мислех си, че може да са си тръгнали. Тази сутрин имаше нещо по радиото, че всички посетители си тръгвали.

Накрая, изглежда, започнаха да се изкачват по лек наклон. Вече нямаше блатисти участъци и храстите оредяваха, макар че дърветата растяха толкова нагъсто, колкото и преди.

— Мисля, че почти стигнахме — каза Джери.

Най-после. Излязоха от гората и пред тях се ширна огромна, обрасла с трева равнина. И изведнъж и двамата рязко спряха.

Тримата посетители стояха на откритото, на известно разстояние един от друг, но не те привлякоха вниманието им.

Разпръснати между тях, в стегнати, стройни редици се виждаха автомобили или нещо, което приличаше на автомобили. Имаха формата на автомобили. Имаха врати, седалки и волани, а отпред по един светещ фар. Но нямаха колела.

— Коли — каза Кати. — Джери, това са коли, но нямат колела.

— Каквото и да са — отвърна Джери, — те все още ги правят или ги строят, или ги раждат — наречи го както искаш.

Гледката на дългите прави редици автомобили беше привлякла Кати дотолкова, че тя почти не бе обърнала внимание на посетителите. Но сега, когато погледна към тях, видя, че и тримата са в процес на пъпкуване, макар че пъпките не бяха с такава форма, каквато имаха, когато посетителите раждаха своите малки. По-скоро бяха издължени и издути.

Една от пъпките на най-близкостоящия до тях посетител се разпука и оттам се показа едно от онези неща, които приличаха на коли. Изглеждаше мокро, но докато Кати го наблюдаваше, влагата изсъхна и повърхността му блесна в лъскавожълт цвят.

— Тази е жълта — каза Джери. — Забеляза ли, че колите са различни на цвят? Червени, зелени, сиви — каквито поискаш.

Жълтата кола бавно се изхлузи от пъпката и падна, постоя неподвижна на няколко сантиметра над земята, после бързо се обърна кръгом и се понесе към най-близката редица коли. Нареди се прецизно и спря, като се разположи до един зелен автомобил. От другата й страна имаше червен.

— Колко мило — очарована каза Кати. — Те са във всякакви цветове.

— Точно това ти казвах — рече Джери, — но ти не ме слушаше.

— Това не може да са коли — каза Кати. — Знам, че приличат, но просто не може. За какво са им на посетителите коли?

— Не знам — отвърна Джери. — Но приличат на коли. На футуристични коли. Като блян на някой проектант на коли, който иска да привлече вниманието на публиката. Нямат колела, разбира се, но нямат нужда от колела — те летят. Тези коли, ако изобщо са такива, сигурно функционират на основата на същия принцип, като самите посетители. Така и трябва, защото са деца на посетителите, но с различна форма.