Клифърд Саймък - Посетителите

— Отбелязахте, че сме можели да научим от тях много неща — попита представителят на канзаския „Стар“. — Бихте ли казали нещо повече за това?

— Бих искал само да посоча — отговори Портър, — че в тяхно лице ние бяхме в контакт с друга раса, от която бихме могли да научим нова технология, да усвоим нови идеи, да разберем за принципи и начини на мислене, за които досега не сме знаели.

— Можете ли да се конкретизирате? Доктор Алън вече от няколко дни работи по мъртвия посетител. Сигурно ви е съобщил някаква специфична информация, която би могла да ни е от полза.

— Нищо, в което да сме сигурни — отвърна Портър. — Преди няколко дни ви казах, че структурата на съществата е основана на целулоза, но под форма, която не ни е позната и която най-вероятно ще ни остане непозната още известно време. Ако научим тайната на тази извънземна целулоза, начина, по който целулозата се променя в телата на посетителите, вероятно ще бъдем в състояние да използваме целулозата като заместител за много намаляващи незаменими ресурси.

— Преди малко предположихте — каза представителят на „Чикаго Трибюн“, — че посетителите може да изместват базите си в по-отдалечени райони. Да не би да искахте да кажете, че се крият?

— Първо, не съм казвал, че се крият. Ако е така, нямам никаква представа.

— Господин Портър — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“, — поне на пръв поглед, изглежда, има основания да се смята, че посетителите може да поставят началото на втора фаза. Отначало дойдоха и прекараха известно време, като ни наблюдаваха. Сега с изчезването си направиха друг ход, който навярно е прелюдия към начало…

— Господин Смит, карате ме да разсъждавам на основата на едно предположение — прекъсна го Портър, — и единственият отговор, който мога да ви дам, е, че не мога да коментирам. Вярно е, че във вашето разсъждение има известна логика — както сам казвате, поне на пръв поглед. Но аз не разполагам с информацията, която би оправдала подобен отговор.

— Благодаря ви, сър — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“. — Помислих си, че това е въпрос, който трябва да бъде зададен.

— Радвам се, че го зададохте — рече Портър.

— Дейв, струва ми се, че трябва да продължим с това още малко — каза представителят на „Милуоки Джърнъл“. — Според мен въпросът, поставен от „Таймс“, е основателен. Щях да ти задам подобен. Тези неща ни разглеждаха. Може да са имали много по-добра представа какво представляваме, отколкото си мислим, и навярно достатъчно информация, за да могат да решат каква да е следващата им стъпка.

— Господин Смит отлично разбира, че не оспорвам валидността на въпроса — отвърна Портър. — Съгласен съм, че трябва да имаме това предвид. Но смятам, че без нужната информация не би трябвало да се опитвам да му отговарям. Сещам се само за едно възражение срещу разсъждението му. Той като че ли намеква, че посетителите заговорничат срещу нас, че могат да имат някакъв злонамерен мотив и че разработват стратегия, за да го реализират. Засега те не са проявявали злонамереност.

— Но ние не можем да знаем какви са мотивите им.

— Вярно е. Не можем да знаем мотивите им.

— Фразата ви „по-отдалечени райони“ ме заинтригува — каза представителят на „Лос Анджелис Таймс“. — Господин секретар, останали ли са толкова много отдалечени райони в Съединените щати?

— Сега съжалявам, че използвах този израз — отвърна Портър. — Струва ми се, че всички вие правите от него голям въпрос. Имах предвид, че посетителите са изчезнали от по-гъсто населените области. Може да започнат да се появяват някъде, но ако е така, ние не сме информирани. Що се отнася до въпроса ви за отдалечените райони, трябва да кажа, че все още има много такива. Огромни горски масиви все още съществуват в Нова Англия, северна Минесота, Уисконсин и Мичиган. Подобни области има и в други щати. В планинските райони, особено в Скалистите планини, има много отдалечени области, а това се отнася и за югозападните пустини.

— Изглеждате убеден, че всъщност посетителите не са заминали, че не са се върнали в космоса — каза журналистът от „Уошингтън Поуст“. — Защо сте толкова сигурен?

— Не знаех, че личната ми реакция е толкова ясно изразена — отвърна Портър. — Не става дума за официално становище и ако го използвате, надявам се, ще обясните това. Личното ми разбиране е, че не е вероятно посетителите да напуснат толкова рано една планета, където са намерили природния ресурс, който очевидно са търсели. Навярно няма чак толкова много планети, на които биха могли да открият растителен живот, за да произведат толкова целулоза.