Клифърд Саймък - Посетителите

— Какво очаквате да научите, когато го откриете? — попита Уайтсайд.

— Всъщност не знам. Трябва да признаете обаче, че реакцията му е странна. Трябва да има някаква причина да не разкаже на никого какво се е случило. Странно е също, че не е подал застрахователен иск. Дори не е издирил кой е откарал колата му. Не мога да се освободя от чувството, че той знае нещо, което би могло да ни е полезно.

— Когато го откриете — каза президентът, — а аз предполагам, че ще го откриете, внимавайте с него. От моя гледна точка той не е извършил никакво престъпление, освен че си е държал устата затворена.

Когато Кати влезе в апартамента си, телефонът звънеше.

— Джери, къде си? — каза тя в слушалката. — Гласът ти звучи развълнувано — или тревожно. Какво става?

— Опитвах се да се свържа с теб — отвърна той. — Звънях в апартамента и службата ти. Казаха ми, че си в Лоун Пайн, и се обадих там. Вече беше заминала.

— Току-що се прибирам — каза тя. — Тъкмо влизам. От летището. В града ли си? Май не се обаждаш оттук. Чува се слабо и по линията има пращене.

— В Айова съм. В едно градче, наречено Дикс Ландинг. На Мисисипи, срещу долината Уинишийк. Чувала ли си някога за тях?

— За Дикс Ландинг не. Смътно си спомням нещо за Уинишийк. Чувала съм да я споменават. По дяволите, какво…

— Кати, отидох в онази ферма в Айова. Разговарях със 101. Той отново ме взе вътре…

— Той си те е спомнил?

— Така ми се струва. Всъщност не разговаряхме. Той ми говореше и ми показваше. Останах с впечатлението, че това, което ми каза, е важно. Но не мога да съм сигурен дали е важно за нас, или за 101 и за другите посетители.

— Но защо си в Дикс Ландинг? И в Уинишийк!

— Той ми показа къде да отида. Не знам какво има тук. Е, всъщност знам — поне отчасти. Има едно място, наречено Гъшия остров. Трима от посетителите са там. Но не знам защо е важно. Знам само, че е. Това ми внуши 101. Че трябва да отида там. Искам да дойдеш с мен, Кати. Ако има нещо важно, ти ще бъдеш там първа. Занимаваш се с посетителите от самото начало.

— Добре — каза Кати, — ще дойда колкото мога по-бързо. Кажи ми как да стигна до Дикс Ландинг и идвам след няколко часа.

Продължаваха бдението си от дни, но сега то завърши. Групата на Любовниците, които се бяха разположили на пистата още в деня, в който посетителят бе кацнал там, объркано и мълчаливо наблюдаваше как посетителят бавно се издига над пистата и отплува в небето.

— Провалихме се — каза един мършав младеж с дълга коса и аскетично лице.

— Не сме се провалили — възрази високото момиче до него. — Той усети любовта ни. Знам, че усети любовта ни.

— Но не ни даде никакъв знак. Не ни взе в себе си. Взимал е други…

Един пазач от летището — един от многото, които охраняваха барикадите, разположени около посетителя, каза, без да се обръща конкретно към никого:

— Хайде, разпръсвайте се. Всичко свърши. Защо не си отидете вкъщи?

— Защото вече сме си вкъщи — отговори младежът с аскетичното лице. — Нашият дом е Земята. И Вселената.

— Не мога да разбера тези деца — обърна се пазачът към един от колегите си. — Можеш ли да ги разбереш? За Бога, тук са от дни и просто си седят и зяпат умилно.

— Не — отвърна другият пазач. — Не ги разбирам. Даже не съм се опитвал.

— Хайде, отивайте си — каза първият пазач на групата на Любовниците. — Представлението свърши, приятелчета. За вас не остана нищо.

Тълпата започна да се разпръсва, като бавно освобождаваше пистата.

— Изобщо не трябваше да ги пускат тук — каза вторият пазач. — Това е нарушение на правилата. Някой можеше да загине.

— Нямаше никаква опасност — отвърна първият пазач. — Пистата беше затворена. Ако не ги бяхме пуснали, щеше да се наложи да се бием с тях дни наред, за да ги задържим. Но трябва да им се признае: щом влязоха, се държаха добре. Не ни причиниха никакви неприятности.

— Обичаха го — каза вторият пазач. — Показваха му любовта си. Чувал ли си някога подобна глупост?

Другият пазач изсумтя от възмущение.

По това време посетителят вече бе малка точица в небето на запад.

В редакцията на „Трибюн“ Голд затвори телефона и каза на Гарисън:

— И онзи от магистрала 12 си е тръгнал. Издигнал се е и е отлетял горе-долу по същото време като другия на летището.

— Почти като по даден сигнал, който им е съобщавал да тръгват — каза Гарисън. — Какво ли възнамеряват да правят?

— Това е втората фаза — отвърна Голд.