Клифърд Саймък - Посетителите

— Но нали всъщност бяха замесени много повече от четирима? — попита Уайтсайд.

— Другите са полеви работници — отвърна Алън. — Събират проби и вършат друга основна работа по посетителя от Минесота. В лабораторните изследвания участват само четирима. Те са единствените, които знаят това, което ще ви съобщя сега.

— Добре, докторе — каза президентът. — Разкажи ни.

— Съществото е изградено основно от целулоза — започна Алън. — Но не в такава форма, в която я познаваме ние. За да опишем точно ситуацията, трябва да използваме съвсем специфична научна терминология.

— Която ние няма да разберем — прекъсна го президентът. — Ще трябва да ни обясниш простичко, докторе.

— Ще направя каквото мога. Това, което ще ви съобщя, ще бъде свръхопростено. И поради това цялата истина навярно ще бъде посъкратена, но ще получите представа с какво си имаме работа. И така: вътрешната част на съществото представлява целулоза, сгъстена до невероятна степен. Толкова, че може да издържи на структурен натиск от няколко тона на квадратен сантиметър. Изглежда невъзможно, но изчисленията са налице. Нямаме представа как е възможно да се постигне това, нито пък с какви средства.

— Казваш вътрешната част на съществото — попита Уайтсайд. — Означава ли това, че външната е различна?

Алън сви рамене.

— Да, генерале, различна е. Коренно различна. Може да се нарече целулозно-силиконов полимер, но не сме сигурни, че разбираме силиконово-оксидните и хидроксилните връзки — т.е. хидрогенно-оксидните връзки. В целулозата има много кислород. Силиконово-оксидните връзки имат няколко различни форми и, за да стане още по-сложно, тук е използвана смесица от две форми. В някои случаи всичко се свежда до тетраедърна структура — до силикат, подобен на скала и близък по структура до фелдшпата и кварца. Трудно е да се каже точно какво представлява, но най-общо го описваме като полимер.

— Искаш да кажеш, че кожата на посетителя е подобна на скала, така ли? — попита Портър.

— Казано на прост език, точно това имам предвид — отвърна Алън. — Твърда е като скала, навярно даже много по-твърда, и все пак силиконът й дава известна еластичност, известна податливост. Обикновено скалите не могат да се вдлъбват. А тази материя може. Може да се вдлъбва и да възвръща първоначалното си положение. Същевременно притежава твърдост, еластичност и невероятна термична издръжливост. Опитахме се да проверим на теория до каква степен достига тази способност. Това е само теория, разбира се, но резултатите са безсмислени. Ако тези същества функционират сред огромните пространства на междузвездния космос, те трябва да взимат отнякъде енергия. Високата им термична издръжливост означава, че биха могли да поглъщат всякакви видове енергия в огромни количества от междузвездния прах. Прашните частици, независимо колко са малки, носят някаква енергия. Но кинетична. Смятаме, че кожата на тези същества може да превръща кинетичната енергия в потенциална, а нея — в каквато форма им трябва. От време на време могат да се сблъскват с по-големи парчета материя. Такъв удар би накарал кожата да се вдлъбне и да поеме толкова енергия, колкото е в състояние. При възвръщането на първоначалното си положение, кожата би отразила ненужната й енергия. Вдлъбнатината на кожата би предизвикала отразена вълна енергия и така би се избавила от нея, както огледалото отразява слънчевата светлина.

Портър хвърли бърз поглед към Уайтсайд. Генералът се беше вцепенил на стола си и долната му челюст бе леко отпусната.

Алън въздъхна.

— Имаме и известни основания да смятаме — продължи той, — аз не мога да се задълбоча в проблема така сериозно, както ми се иска, защото не е възможно да се обясни на обикновен език — но имаме основания да смятаме, че съставът на кожата е такъв, че може да променя гравитационния поток, което е свързано с вероятността тези същества да са в състояние да манипулират гравитационните сили и така да бъдат или привличани, или отблъсквани от гравитацията. Ако е истина, това би обяснило способността им да летят на сантиметър-два над земята. То би означавало също, че гравитационният контрол, поне частично, може да е обяснението за това как пътуват в космоса. Като се включат към даден гравитационен източник в посоката, в която искат да пътуват, те биха се придвижили към него. Като се включат към друг източник зад тях, биха могли да го използват, за да ги отблъсне.

Алън замълча и погледна подред всички.