Клифърд Саймък - Посетителите

Сержантът се отдалечи и започна да крещи нарежданията си.

Ученият попита техника:

— Готови ли са камерите?

— Ще започнат да заснемат със сигнала, който задейства пушката — отвърна техникът. — Заредени са с адски много лента. Но ще я глътнат цялата.

— Полковник — каза ученият, — време е да се изнесем с останалите.

Посетителят стоеше така, както си беше стоял в продължение на часове, неподвижен, насред пясъчната пустош. Кръстът, нарисуван с тебешир, се белееше на черната му стена.

— Това, което ме удивлява, и то адски — каза полковникът, — е как си стои там през цялото време, докато ние се мотаехме наоколо и се подготвяхме за стрелбата. Не знае ли, че сме тук?

— Сигурен съм, че знае — отвърна ученият. — Струва ми се, че просто не му пука. Подозирам, че ни презира.

Накрая ученият се спря и се обърна кръгом. Същото стори и полковникът.

— Сержант — извика той, — разчистен ли е районът?

— Съвсем чист е, сър — кресна в отговор сержантът.

После кимна към мъжа от Вашингтон, който вдигна малкото устройство в ръката си и го натисна с палец.

Пушката гръмна и посетителят гръмна в отговор с поток яростна енергия, която погълна монтираното оръжие. Полковникът вдигна ръка, за да защити очите си от яркия взрив. Когато я свали, видя, че пушката и триногата, на която беше монтирана, са се превърнали в нажежена, блестяща белота. А после бавно започнаха да се свличат на земята. Съседните храсти пламнаха и се превърнаха в пепел.

Полковникът погледна към посетителя. Той все още бе там, където си беше стоял, сякаш нищо не се беше случило, но белият тебеширен знак бе изчезнал.

Стиснал чаша в ръка, сенатор Дейвънпорт обикаляше из стаята.

— По дяволите, Дейв — каза той на Портър, — вие от Белия дом трябва да предприемете нещо. Не можете просто да оставите онези неща да продължават да правят, каквото си искат.

— Но, татко — каза Алис, — те не правят, каквото си искат. Всъщност изобщо не правят нищо.

Сенаторът спря и погледна дъщеря си.

— Не правели нищо! — изрева той. — Използват горите ни, ядат складове за дървен материал. Изядоха и ония коли…

— Стари коли — каза Алис. — Коли на старо, които някой търговец е очаквал да натрапи на нищо неподозиращи хора.

— Търговецът е платил доста пари за тях — продължи баща й. — Взел ги е на консигнация. Отделил им е място на паркинга си. Навярно ги е постегнал. Разчитал е на печалбата си. Заслужил я е.

— Казвате, че правителството трябва да направи нещо — каза Портър. — Какво точно смятате, че би трябвало да предприемем?

— Откъде да зная, по дяволите? — изрева сенаторът. — Не съм президент, не съм и негов съветник. Дори да имах какво да го посъветвам, той нямаше да ме изслуша. Не знам какво става. И никой не знае. Ти си шеф на пресслужбата, защо не ми кажеш какво става? Колко информация криете от хората?

— В общи линии — отвърна Портър, — почти нищо.

— Онова мамино синче, което сте взели за научен съветник, работи по въпроса — каза Дейвънпорт. — Пратил е много хора и харчи милиони за проучванията си. Как така не е стигнал до нищо? Днес чух, че военните са направили някакво огнево изпитание над един от посетителите. Можеш ли да ми кажеш какви са резултатите?

— Не знам — отвърна Портър.

— Дейв, ако знаеше — да приемем, че не знаеш — щеше ли да ми кажеш?

— Сигурно не — отвърна Портър.

Сенаторът се обърна към Алис.

— Ето, виждаш ли? — каза той. — Точно такава арогантност можем да очакваме от онази банда в Белия дом.

— Дейв каза, че не знае — възрази Алис.

— Но също така каза, че дори да знае със сигурност няма да ми каже.

— Трябва да му вярваш дори затова, че е честен с теб, татко.

— Честен бил, по дяволите! Това си е чиста арогантност, казвам ти.

— Сенаторе, съжалявам, ако съм изглеждал арогантен — каза Портър. — Съжалявам също, че нямам какво да ви кажа. Всъщност вие навярно знаете толкова, колкото и аз. А що се отнася до предприемането на каквито и да било действия, Алис е съвсем права. Онези неща не са сторили нищо, на което да може да се отвърне. Дори да бяха, нямаше да сме в състояние да реагираме. Прекалено големи са, за да се караме с тях. Имам чувството, че може да е опасно да се опитваме да ги безпокоим, дори да имахме причина за това.

— Смущават страната — каза сенаторът. — Посетителите изяждат някои от най-добрите ни източници на дървен материал и строителната промишленост ще пострада. Много складове за дървен материал са разрушени и има вероятност това да продължи. Дървеният материал вече е скъп и това ще го оскъпи още повече. Новите жилища ще струват повече отсега, а цените им даже сега са толкова високи, че не са по възможностите на повечето семейства. А ако посетителите не престанат да летят успоредно със самолетите, авиокомпаниите ще съкратят полетите си. Някои от тях вече говорят за това. Просто има много по-голям шанс за катастрофи, застрахователните компании разбират това и ще вдигнат цените. Авиокомпаниите вече пищят, че цените на застраховките са недостъпни и че няма да издържат на ново повишение.