Клифърд Саймък - Посетителите

Но колкото и да се разпространяваха тези съобщения или други легендарни истории, хората осъзнаха един факт, който не можеше да се отрече. Земята беше завладяна от тези космически същества и не се бе случило нито едно от нещата, които драскачите на научна фантастика бяха пророкували от толкова години.

И както го беше представил някакъв автор на уводни статии в един съмнителен малък ежедневник, излизащ в дълбините на Тенеси, всичко се оказваше просто космически пикник.

В североизточния край на Айова някакъв фермер току-що беше приключил с разораването на 160 акрово поле, когато се появи един от посетителите. Той започна да снове над полето, като правеше резки завои в края на всяка бразда и политаше обратно толкова ниско, сякаш се плъзгаше по разораната повърхност. Фермерът стоеше до навеса за машините и го наблюдаваше.

— Кълна се — каза той на журналиста, който дойде от съседния град, за да го интервюира, — сякаш засаждаше или сееше нещо в земята, която току-що бях разорал. Може би е изчакал да приключа с оранта преди да се появи. Когато свърши и се приземи на пасището, отидох да погледна — нали разбирате, да видя дали е посял нещо, или не. Но не успях да стигна дотам. Това проклето нещо се издигна и се понесе към мен — не заплашително, нали разбирате, дори не се движеше много бързо, но ми даваше да разбера, че не трябва да се приближавам до полето. Опитах на няколко пъти, но то ме прогонваше отново и отново. Казвам ви, господине, нямам намерение да споря с него. То е много по-голямо от мен. През пролетта, когато дойде време да сея, ще опитам пак. Може дотогава да се е махнало или да е загубило интерес. Просто трябва да почакам и ще разбера.

Репортерът погледна огромната чернота на посетителя, увиснал над пасището, и каза:

— Струва ми се, че върху него е написано нещо. Приближавали ли сте се достатъчно близо, за да видите какво е?

— Да — ясно като бял ден — отвърна фермерът. — Числото 101, написано със зелена боя. Кой ли проклет глупак би направил подобно нещо?

В един средно голям град в Алабама изграждането на стадион бе от години източник на напрежение сред местното население. Водеше се яростна борба около финансирането, местоположението и вида му. Но накрая спорът бе уреден, а стадионът — построен. Въпреки всички разочарования около окончателното решение, той все пак беше обект на гражданска гордост. Беше изчистен и лъснат за първата спортна среща, а преди това щяха да го осветят. Тревата (истинска, а не изкуствена) беше като зелен килим, паркингът — от чист асфалт, а самият стадион грееше с многобройните си цветни знаменца, които плющяха на вятъра.

В деня преди освещаването една огромна черна кутия се спусна и кацна бавно и грациозно в стадиона, като се носеше точно над зеленото игрище, сякаш гладкият, така грижливо окосен килим, бе предназначен точно за място за кацане на големи черни кутии, които пристигат от синевата.

Щом първоначалният изблик на ярост малко поспадна, започна страхотен наплив от официални комитети и любопитни групи граждани. Беше изразена известна надежда, че посетителят може да остане за няколко часа и да отлети. Но това не се случи. Той си остана в стадиона. Освещаването беше отменено, а срещата — отложена, което почти оскверни свещения график на лигата.

Напливът на различни групи продължаваше. От време на време се правеха предложения и след отчаяни усилия се отхвърляха като непрактични. Възцари се мълчаливо гражданско отчаяние.

Заместниците на шерифа, които охраняваха стадиона, заловиха и арестуваха малка група от спортни ентусиасти, опитващи се да проникнат в района с кутия динамит.

В Пенсилвания друг посетител се настани в картофена нива. Собственикът на нивата натрупа до посетителя огромна купчина дърва, поля я с бензин и я запали. Посетителят изобщо не се възпротиви.

Сали, сервитьорката в кафене „Пайн“, донесе на Франк Нортън чиния с яйца и шунка и седна на масата да си поговорят. Вратата се отвори и се появи Стифи Грант.

— Ела насам, Стифи — извика го Нортън, — седни с нас. Ще ти взема нещо за закуска.

— Много мило от твоя страна — каза Стифи. — И ако нямаш нищо против, ще те заведа там. Ходих да гледам как нашите посетители повалят дърветата. Беше бая ходене, но станах преди зазоряване и успях да стигна рано, преди да се появят разните му туристи. Само пречат. Исках да видя дали не започват да се пъпкуват, като онзи, дето беше тука по-рано.