Клифърд Саймък - Посетителите

Приземяваха се сред блатистата делта на Мисисипи, там, където реката се вливаше в Залива, сред обширните равнини на Тексас, сред пустините на американския Югозапад, по пясъчните плажове на Флорида, сред житните поля на Запада, сред шумолящите царевични ниви на Централните щати, сред общинските земи на селата в Нова Англия, сред памучните плантации и картофените лехи на Юга, по бетонните писти на големите летища, по огромните магистрали, които пресичаха континента, но западното крайбрежие, сред горите на Орегон, Вашингтон и Мейн, сред дъбравите на Охайо и Индиана.

Те се спускаха и се приземяваха тихо, без да издават повече шум от шепота на въздуха, раздвижен от тяхното преминаване. Приземяваха се меко, после се издигаха на четири-пет сантиметра над земята и политаха точно над нейната повърхност. Смутиха едва малцина от спящите милиони, над които прелитаха и край които се приземяваха. Забелязваха ги само случайно, освен когато се приземяваха по летища и магистрали.

Предизвикаха вихрушка от трепкащи, сякаш оставени от нощна пеперуда следи по екраните в дежурната стая на Стратегическото въздушно командване, но наблюдателите, които поддържаха професионален военен надзор, бяха предупредени и се бяха подготвили за пристигането им. Единствената им истинска грижа бе, че идването на посетителите може да причини смущения и да скрие навлизането на други обекти.

В онези случаи, когато се приземяваха в гористи местности, те почти незабавно се залавяха да поглъщат целулоза. В едно предградие на Вирджиния, недалеч от Вашингтон, един от тях наместо дървета започна да поглъща къщи. Друг, в Орегон, се приземи в съседство с огромен склад за дървен материал и започна да дъвче натрупаните дъски. Но повечето се спуснаха в по-слабо производителни райони, приземиха се и зачакаха.

Когато Гарисън влезе в редакцията, Голд разговаряше по телефона. Единствените други хора в стаята бяха трима коректори и двама сънени секретари.

Голд затвори телефона и каза на Гарисън:

— Някакъв смахнат. Твърди, че група, която нарича себе си „Любовниците“, ще отиде на летището, ще седне пред посетителя и ще го обича адски силно. Да не са онези тъпаци, за които писа Кати?

— Да. А материалът на Кати изобщо стигна ли до вестника?

— Не съм го виждал. Само си спомням, че я прати да проучи тази история.

— Сигурно още е на пишещата й машина. Работеше по нея, когато я прекъснах, за да я пратя в Лоун Пайн. Сега като съм тук, защо не си тръгнеш?

— Ами! — отвърна Голд. — Не бих пропуснал това и за милион долара.

— Добре, щом така искаш. Но защо не седнем и не помислим какво да правим? Навярно през следващите няколко часа ще трябва да извикаме някои от нашите хора по-рано. Имаш ли някакви идеи?

— Джей в момента е на летището — каза Голд. — Хванах Слоун преди да си тръгне и го пратих на магистрала 12. Джоунз току-що се върна от Южна Дакота и ще трябва да напише материала за индианците от Блак Хилс за неделния брой.

— Предлагам да забравим историята с Блак Хилс — каза Гарисън. — Имаме си достатъчно други проблеми, а тя може да почака. Джоунс е добър репортер и ще имаме нужда от него. Наспал се е добре през нощта. Обади му се след час-два.

— Фрийман е другият, когото можем да използваме рано — рече Голд. — Той има опит с властите. Най-вероятно губернаторът ще свика гвардията. Имаме нужда от човек, който може да седи тук на бюрото и да следи действията на щатското правителство. Обадих се на магистралната полиция и тя се е заела със случая. Сигурно са пратили полицаи при посетителя на магистрала 12. А също и на летището, но там си имат свои собствени сили за сигурност и може да нямат нужда от помощ.

— Ще си имат големи проблеми сутринта, когато въздушният трафик се натовари.

— Имат ги и сега. Трудно можеш да се оправиш с въздушния трафик, когато една от пистите ти излезе от строя.

— Как мислиш, защо онова нещо се е приземило на летището?

Голд поклати глава.

— По същата причина, по която другото се е приземило на магистралата. Защо изобщо се приземяват? — Той протегна ръка и взе сноп листове, откъснати от телетипите. — Приземяват се из цялата страна. Това са първите съобщения за забелязани посетители, но някои от тях вече се потвърждават. Едно съобщение тук, друго — там. От шофьори на камиони, закъснели пътници, които се прибират от работа, нощни пазачи, от всевъзможни нощни птици.

— Като нас — каза Гарисън.