Клифърд Саймък - Посетителите

— Впечатлен съм от това, което казва Маркъс — рече президентът. — Освен работата с целулозата, всъщност не се е случило нищо. Най-неприятното е онзи квартал във Вирджиния…

— Можело е да бъдат убити хора — каза Съливан. — Просто е страхотен късмет, че всички са излезли от къщите навреме. Някои хора са спели. Мнозина от тях биха могли да загубят живота си. А освен това има и посетители по летищата — затварят пистите. Само един самолет да катастрофира заради тях, и ето ти нещастни случаи. Разбрах също, че летят успоредно със самолетите, сякаш ги проучват. Засега не се е случило нищо, но би могло.

— И какво би ни посъветвал да направим? Да извадим артилерията ли?

— Не, разбира се. Но трябва да направим нещо. Не може просто да си седим така.

— Свикахме Националната гвардия — каза президентът. — Полицията е изолирала всеки от нашите посетители и не пуска хората да се приближават. По този начин вероятно можем да избегнем инциденти.

— Ами ако нашите посетители започнат да поглъщат и други квартали? — попита Съливан. — Ами ако навлязат в жилищните райони на градовете и се насочат към къщите, за да получат от тях целулоза? Как ще се погрижим за хората, които ще останат без дом?

— Още не са го направили — отвърна Маркъс Уайт. — Явно случаят във Вирджиния е изолиран. А и посетителят е спрял, след като е сдъвкал няколко къщи, сякаш е разбрал, че е допуснал грешка.

— Трябва да се грижим за спешните случаи, когато възникнат — каза президентът. — Междувременно трябва да направим всичко възможно, за да научим повече за нашите посетители.

— Това, което ме озадачава — рече Уайт, — е, че досега те се приземяват единствено в Съединените щати и съвсем малко в Канада. Но не и в Европа. Нито пък в Африка. Нито където и да било другаде. Защо при нас? Защо само при нас?

— Струва ми се, че имам предположение — каза доктор Стивън Алън, научният съветник. — Да се поставим на мястото на посетителите. Да речем, че сме пратили експедиция на някоя друга планета. Пет-шест кораба или сто — броят не е от значение. И търсим нещо конкретно, както онези неща очевидно търсят целулоза. Не знаем много за планетата, към която се приближаваме. Само няколко неща, които сме научили от разстояние, и това е всичко. Затова пращаме долу един кораб, който да проучи обстановката. Има няколко земни масива и ние избираме един от тях за начало. Корабът се приземява и открива онова, което търсим. Открива също, че местният живот в този район изглежда приятелски настроен. На пръв поглед на този конкретен земен масив няма нищо, което би могло да предизвика сериозни проблеми, а ние, разбира се, искаме колкото е възможно по-малко проблеми. Знаем, че този земен масив е безопасен, но не знаем какво е положението другаде…

— Предположението ти е логично — прекъсна го президентът. — Не си ли съгласен, Маркъс?

— Да, съгласен съм. Не съм обмислял въпроса по този начин. Допусках, че посетителите могат да искат да получат доста широка представа за цялата планета.

— Имаш ли да ни кажеш нещо друго? — попита президентът научния съветник.

— Една голяма загадка — отвърна Алън. — Колкото и да не ни се иска дори да си го помислим, изглежда, съществува доста голяма вероятност посетителите да използват някакъв гравитационен контрол. Те се носят на няколко сантиметра над земното равнище. Онзи, който вчера е напуснал Минесота, се е издигнал във въздуха без признак да използва каквито и да било задвижващи съоръжения. Те се спускат към земята бавно, почти сякаш се плъзгат, за да се приземят, но за да се плъзгат, трябва да използват криле, а те нямат.

— Говориш така, като че ли това те обижда — каза министърът на отбраната.

— Наистина съм обиден — отвърна му Алън. — Всеки учен би се обидил. Говорехме за гравитационни вълни, като смятахме, че трябва да са някак си сродни с електромагнитните. И ги търсехме. От много отдавна никой не е успял дори да измисли как да ги търси. Даже в момента не сме сигурни, че използваме правилни методи в опитите си да ги засечем. По едно време мнозина учени твърдяха, а някои все още твърдят, че такова нещо като гравитационни вълни не съществува. При сегашните обстоятелства, даже да бяхме в състояние да ги засечем, то щеше да е само на теоретична основа. Никой няма ни най-малка представа за това как бихме могли да ги впрегнем на работа.

— Предполагам, че хората ти все още работят усилено върху посетителите — каза министърът на отбраната. — Все още има надежда да стигнете до нещо. В края на краищата, минали са само два дни.