Клифърд Саймък - Посетителите

— Не само нашите собствени хора — отвърна Алън, — но и всички квалифицирани работници, които успях да привлека за това изследване. Свързах се с редица университети и институти. След няколко дни ще разполагаме с огромни сили за полево проучване. Проблемът е, че почти няма с какво да работим. Можем само да наблюдаваме. Да стоим отстрани и да ги гледаме. Ако можехме да хванем някак си един от посетителите, за да сме наистина в състояние да работим по него, бихме могли да открием нещо съществено. Но за момента това е немислимо. Навярно би било много опасно. Имаше предложение да се опитаме да работим по някое от бебетата на посетителя от Минесота. Но го отхвърлих. Ако бебето започне да пищи, че е наранено, възрастните посетители сигурно ще пристигнат, за да го избавят. Не мога да бъда сигурен в това, но не искам да рискувам.

— Казваш университети и институти — рече Уайт. — Предполагам, само от страната. Защо да не включим и някои учени от други страни…

— Маркъс — остро го прекъсна президентът, — да не започваме отново. За момента това си е наша работа. Посетителите ни помогнаха в това отношение, като се приземиха изключително на наша територия.

— Има няколко в Канада — каза Уайт.

— Можем да работим с Канада. Винаги сме можели. Зная, че руснаците искат да участват, но съм против…

— Едно малко, символично руско участие може и да не е толкова лошо — рече министърът на отбраната. — Ако ги държим настрана и не им даваме информация…

— Надявам се, Уинстън — прекъсна го президентът, — че не мислиш това, от което се опасявам.

— Просто ми дойде наум — отвърна Малъри. — Ако видим, че сме на път да открием нещо, което би могло да наруши равновесието…

— И ако наистина открием нещо, което може да наруши равновесието, както казваш ти, и го споделим с тях, това би довело единствено до нова ескалация. Как смятат останалите?

— Не съм казвал да го споделим — възрази Малъри. — Казах само символично участие. Това е всичко. За да не нараним националното им достойнство.

— Съгласен съм с Уинстън — каза Уайт. — Можем да си позволим да направим жест, за да не понижим реномето на нашите приятели.

Хамънд, който до момента беше слушал мълчаливо, се намеси:

— Това, което предлагате, е да ги покровителстваме. Те ще го почувстват и ще възнегодуват. Ще стане още по-лошо. Могат да го разберат, ако не ги включим, защото така биха постъпили и те с нас, ако положението беше обратното. Или трябва да изядем цялото прасе с тях, или да го запазим за себе си. Но трябва да помним, че може да няма какво да споделяме. При цялото ми уважение към доктор Алън, може да не открием нищо полезно за нас.

— В такъв случай — каза Уайт — няма да ни навреди да ги включим. Само ще подобри силно взаимоотношенията ни, и ако не открием нищо, поне няма и да ни струва нищо.

— Маркъс — рече президентът, — ти предлагаш да рискуваме, а това може да се окаже опасно.

— Да го забравим — предложи Малъри. — Съжалявам, че изобщо го споменах. Просто ми дойде наум.

— Целият проблем е — каза Уайт, — че получаваме предложения от добри съюзници и приятели да ни помогнат с каквото могат. Изглеждат искрени…

— Обзалагам се, че са — намеси се Хамънд.

— Единственото, което мога да им кажа — продължи Уайт, без да обръща внимание на Хамънд, — е, че по-късно може да се обърнем към тях, но за момента не знаем с какво си имаме работа.

— Мисля — каза президентът, — че за момента е най-добре да оставим всичко това. Да забравим за другите страни и да разчитаме на себе си. Имало е няколко неголеми вълнения. Ограничени безредици, плячкосвания и палежи на някои места в Чикаго, Ню Йорк и Сейнт Луис. Има ли нещо ново по въпроса, Дейв?

— Нищо сериозно — отвърна Портър. — И тук имаме късмет. Трябваше да подготвим страната. Трябваше да извикаме журналистите веднага, щом открихме, че струпването започва да се разпръсва. Можехме да предупредим хората.

— Още ли те притеснява това?

— Дяволски прав сте, господин президент. Минахме през просото. Беше доста подло да оставим НАСА да пусне онова мъничко съобщение.

— Дейв, вече обсъдихме това.

— Да, зная. И не бяхте прав.

— Но ти се съгласи.

— Не съм се съгласявал. Възразих, а имаше и още няколко, които ме подкрепиха.

— Но само няколко.

— Сър, не можете да проведете една операция по съобщаване на някаква новина с гласуване на мнозинството. Вие си знаете вашата работа, но и аз си знам моята. Точно сега имахме късмет. Надявам се да можем да кажем същото и утре. Това, от което се страхувам, е епидемията от религиозност. Всеки идиот в страната е решил да проповядва. Всички евангелисти свикват молитвени събрания. Всяка малка затънтена черква е пълна с пляскащи, тропащи и пеещи хора. В Минеаполис група хипари второ поколение се е опитала да разкъса полицейския кордон. Искали са да седнат на самолетната писта и да покажат на приземилия се там посетител любовта си.