Клифърд Саймък - Посетителите

— Генерале, просто не е било така. Което ме навежда на мисълта, че може да си имаме работа с черни тела.

— С черни тела ли? Чувал съм този термин, но…

— Тела, които поглъщат цялата енергия, а в този случай — слънчевата радиация. Съвършено черното тяло би погълнало цялата енергия без никакво отражение.

— Сигурно — обади се Алън. — Трябваше да се сетя. Всъщност трябваше да знам. За да се пътува в космоса, е необходима доста енергия. Това е начинът, по който могат да извлекат енергията си. Не е много, но те я поглъщат цялата. Не само от слънцата в космоса, колкото и да е слаба радиацията им, а от всичко останало, от което могат да извлекат енергия. От микрометеоритите например. Това, разбира се, е кинетична енергия, но навярно могат да я трансформират в потенциална. Много енергия има и в космическите лъчи. И във всевъзможни други видове радиация. Могат да я попият цялата. Навярно са нещо като енергийни гъби.

— Докторе, сигурен ли сте в това? — сухо попита Хамънд.

— Е, не, не точно. Определено не съм сигурен. Но хипотезата е издържана. Възможно е това да е начинът, по който функционират. Една пътуваща през космоса машина трябва да извлича достатъчно енергия, за да продължи да пътува.

После се обърна към Кроуел:

— Още преди да ни кажеш какво представлява обектът, имах предчувствието, че ще открием точно това, което ни описа. Моите хора в Лоун Пайн докладват, че посетителят там праща сигнали, модулирани сигнали, което доказва, че поддържа контакт с нещо. И аз се запитах с какво би могъл да поддържа контакт. Отговорът бе очевиден — с други като него. Никой друг не би могъл да дешифрира неразборията, която праща.

— Което означава — каза Уайтсайд, — че съобщава на всичките си роднини какви прекрасни гори е открил. Че ги кани тук, за да ги ядат заедно. Съвсем скоро в горите ни могат да се приземят и други и да натъпчат салфетки под брадичките си.

— Хенри — рече Хамънд, — пак правиш прибързани заключения. Не можем да бъдем сигурни в това.

— Възможността съществува — упорито настоя генералът. — Не можем да си затворим очите пред нея. Боже мой, какво ужасно положение!

— Какво друго са открили хората ти? — попита Портър научния съветник.

— Не е много. Посетителят не е от метал. Сигурни сме в това. Но не знаем какво представлява. Опитахме се да вземем някои проби…

— Искаш да кажеш, че хората ти просто са се приближили до него, поогледали са го и са го поостъргали?

— По дяволите, човече, те са се изкатерили и отгоре му. Проучили са всеки сантиметър от него. А той не им е обърнал внимание. Дори не е трепнал. Просто е продължавал да се придвижва.

— Мили Боже — възкликна Кларк. — С какво ли си имаме работа?

Никой не му отговори.

— Озадачава ме едно нещо — каза Кроуел. — Как онова струпване там горе е влязло в орбита? За да се прати обект в орбита, е необходимо известно време. Нужни са няколко обиколки около Земята, за да стигнеш там, където искаш, и да се движиш с каквато скорост искаш. Ако този нов обект, ако това струпване, е обикаляло преди да влезе в орбита, нашите наблюдатели би трябвало да са го засекли още преди доста време. Но не са. Когато са го открили, то вече е било в орбита. И още нещо: трябва да е знаело доста за планетата, в чиято орбита е възнамерявало да влезе — скоростта на движението и въртенето й, земното привличане. Това би стигнало за която и да било друга, но за влизането в синхронна орбита обектът е трябвало да знае най-подробно всички фактори. Очевидно той просто е пристигнал и се е установил на правилната височина с правилната скорост, но не знам как, по дяволите, би могло да стане това. Направо бих казал, че е невъзможно.

— И сега, след като научихме лошите новини — попита Хамънд, — какво ще правим? Нали за това сме се събрали? За да определим посоката си на действие. Утре сутрин бих искал да съм в състояние да кажа на шефа, че разполагаме поне с някои отговори.

— Едно от нещата, които трябва да свършим, е да уведомим всички губернатори да вдигнат Националната гвардия в бойна готовност — каза Уайтсайд.

— Това със сигурност ще подплаши ненужно страната — възпротиви се Хамънд.

— И ще нервира някои от съседите ни — прибави Кларк.

— Какво ще кажете да го направим тайно? — попита генералът. — Да съобщим на губернаторите да бъдат готови да свикат гвардията всеки момент.

— Ще се разчуе — отвърна Портър. — Не съществува такова нещо като секретност сред четирийсет и осем губернатори — даже петдесет, ако смяташ и Хавай и Аляска, а аз предполагам, че точно те ще се нацупят, ако ги подминем. Губернаторите са политици и повечето са големи дърдорковци. Освен това всички до един имат екипи и…