Клифърд Саймък - Посетителите

При разрушения мост се беше насъбрала тълпа. На пътя бяха застанали три телевизионни екипа. Колата, която бе сплескана от падналия обект, беше изчезнала. Край пътя беше паркиран полицейски автомобил и на него се бяха облегнали двама полицаи, но полицая, когото Кати беше срещнала тук предишната вечер, го нямаше.

Обектът беше оттатък реката. Дъхът на Кати секна от удивление. Бяха й казали колко е голям, но въпреки това не бе подготвена за размера му. Беше толкова голям, че макар повечето от дърветата да се издигаха над него, все пак стигаше до средата им или дори още по-високо. Голям и черен — най-черното нещо, което бе виждала. Но странно — иначе не се отличаваше с нищо. От него не стърчаха антени. Всъщност от него не стърчеше нищо. Нито едно от онези приспособления, които обичаха да поставят по летящите чинии в телевизионните предавания за НЛО. Просто една огромна черна кутия. И още нещо странно — в нея нямаше нищо заплашително. Нищо, освен размера й, не предизвикваше страх.

Едно от големите дървета бавно се наклони и се стовари на земята. Край обекта имаше купчина отпадъци от други повалени дървета. От нещото се чу стържещ звук — като от сдъвкване и смилане. Падналото дърво сякаш придоби свой собствен живот — въртеше се и се движеше назад-напред. А после бавно бе привлечено към предната част на машината.

— Това проклето нещо просто ги всмуква и ги сдъвква — каза Нортън. — Откакто започна преди около половин час, е изминало разстояние почти колкото собствената си дължина. Пресметнах, че трябва да е към стотина метра или даже повече.

— Какво прави? — попита Кати. — Да не се опитва да си проправи пътека между дърветата?

— Ако го прави — каза й Нортън, — ще му се наложи да измине дълъг път. Гората се простира на повече от трийсет километра и е много гъста.

Тя стоеше и гледаше. Нямаше какво толкова да се види. Просто една огромна черна кутия, която поваляше дърветата и ги поглъщаше. Това, което плашеше в нея, беше бавното й, целенасочено движение, чувството за мощ, което излъчваше, очевидната й увереност, че нищо не би могло да й попречи да прави това, което правеше.

Тя се приближи до полицейската кола.

— Да, госпожице? — попита единият от полицаите. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Колата — рече тя. — Тази, която беше смачкана в края на моста. Сега я няма.

— Дойде един камион и я изтегли — отвърна полицаят. — Шофьорът имаше необходимите документи, за да я вземе, и ние му позволихме. Питахме по радиостанцията и ни казаха, че всичко е наред.

— Откъде получихте заповедта?

— Госпожице — отвърна полицаят, — не мога да ви кажа.

— От ФБР ли?

— Госпожице, не мога да обсъждам въпроса.

— Добре, няма нищо — каза тя. — Така трябва. А можете ли да ми кажете какво ще стане сега?

— Ще пристигнат военни инженери, за да построят временен мост. Очакваме ги всеки момент. Както разбрах, става дума за сглобяем мост.

Към тях се приближи Чет и й каза:

— Заснех всичко, което мога оттук. Трябва да се приближим повече. С Троубридж и някои от другите поговорихме за това. Според нас, можем да прегазим реката. Течението под вира е бързо, но не е много дълбоко. Поне така ни казаха местните. Ако се хванем за ръце и си помагаме, можем да минем оттатък.

— Не можете да пресечете реката — възрази един от полицаите. — Така ни е заповядано. Никой не трябва да пресича реката.

— Ако ще пресичате, имайте ме предвид — рече Кати. — И аз ще дойда.

— По дяволите — каза Чет. — Ти стой тук и пази оборудването — трябва да го оставим на брега. Ще взема само един апарат и няколко резервни филма.

— Чет — настоя Кати, — аз идвам с вас. Ако другите тръгнат, ще дойда и аз.

— Ще си подмокриш дупето. Водата е студена.

— И преди съм се мокрила. И съм брала студ.

— Проблемът е в онези от телевизията — каза Чет. — Искат да вземат прекалено много оборудване. Искат да им помогнем. А машинарията им е тежка.

Полицаят, който беше говорил с тях, се приближи.

— Не можете да пресечете реката — каза той. — Така ни е заповядано.

— Покажете тази заповед — рече войнствено Чет.

— Нямаме писмени заповеди. Само устни. По радиостанцията. Никой да не пресича реката.

Към тях се приближи Троубридж от минеаполиския „Стар“.

— Чух ви — обърна се той към полицая. — Ще ви се наложи да използвате сила, за да ни спрете. А ми се струва, че няма да го направите.

Вторият полицай се присъедини към първия.

— Проклети вестникари! — възмутено каза той, после се обърна към колегата си: — Вземи радиостанцията. Съобщи им какво става.