Клифърд Саймък - Посетителите

Доста добре като начало, каза си той. Сега оставаше само да се обади Кати и да се появят снимките на Франк.

— Има ли някакво известие от онзи приятел с филмите? — попита той Ани.

— Обади се преди десет минути — отвърна му секретарката. — От Анока. Отбил се да зареди бензин.

Гарисън погледна часовника на стената. 10:05. Все още имаше достатъчно време да се проявят филмите и да се извадят няколко снимки за вестника.

— Обаждал ли се е приятелят на Кати? — попита той Ани. — Тя ще иска да разбере.

— Още не — отвърна Ани. — Току-що погледнах в пощенската й кутия. Помислих си, че някой може да е разговарял с приятеля й и да й е оставил съобщение. Но нямаше нищо.

— Може би не е зле да му позвъниш у дома. Знаеш ли как се казва?

— Да. Джери Конклин. Трябва да го има в телефонния указател на университета.

Гарисън огледа стаята. За разлика отпреди, сега тук имаше много хора. Повечето най-вероятно би трябвало вече да са си тръгнали, привършили с работата си за деня. Например Джей бе заминал рано сутринта за Рочестър, за да проучи онази история с рака, после се бе върнал и я беше написал, а след това беше написал статията за умозрителния живот във Вселената. И все още бе тук. Както и много други, които се въртяха наоколо в случай, че потрябват. Добър екип, изсумтя доволно Гарисън. Но по дяволите, те не би трябвало да са тук — щом работният им ден бе завършил, би трябвало да са си вкъщи.

— Забравих нещо — каза той на заместника си. — Не сме уредили квартири за Кати и Чет. Къде ще спят тази вечер? Има ли някакво подходящо място в Лоун Пайн?

— Един малък мотел — отвърна Голд. — Ани се обади да запази стаи.

— Ани мисли за всичко.

— Човекът от мотела й каза, че Нортън вече бил резервирал стаи за тях — продължи Голд.

— Добре — рече Гарисън. — Значи всичко е наред.

Хал Ръсел, който отговаряше за кореспонденциите, се приближи до бюрото на Гарисън и каза:

— Джони, бюрото ни праща още един репортаж. Белият дом току-що съобщил, че в орбита е засечен огромен неизвестен обект. Изглежда, има някаква идея, че може да е свързан с историята в Лоун Пайн. Кораб-майка, навярно.

Гарисън хвана главата си с ръце и възкликна:

— Никога ли няма да свърши тази нощ? Ще се наложи да направим място за това. Свали репортажа от канцеларията на президента от първа страница и смени местата на останалите. Ще трябва да отделим на този въпрос почти толкова внимание, колкото и на основната статия. Ще трябва да попроменим основната статия и да споменем в нея за обекта в орбита.

— Тя току-що беше завършена — каза Ръсел. — Разчетена е за 750 думи. Няма да имаме място. Ще се наложи да изхвърлим още нещо, а може би и да прибавим още един подлистник.

— Виж, Хал, има достатъчно плява, която можем да изхвърлим. Донеси ми един екземпляр, щом станат готови.

— Разбира се, Джони — отвърна Ръсел.

— Опитах се да се обадя на Джери Конклин — каза Ани, — но никой не отговаря. Какво ли може да е станало?

— Кати ще му откъсне ушите — каза Голд. — Не бих искал да се изпречвам на пътя й.

По пътеката между бюрата тежко мина високата непохватна фигура на Ал Латроп, главния редактор. Стискаше първото издание и изглеждаше разтревожен. Спря до бюрото, надвеси туловището си над Гарисън и избоботи:

— Не знам. Ама съм малко нервен. Действаме така, сякаш онова нещо в Лоун Пайн наистина е пристигнало от космоса, сякаш е някакъв космически посетител.

— Но то наистина е пристигнало от космоса — каза Гарисън. — Пристигнало е от небето и се е приземило. Прегледахме внимателно всички объркани новини…

— Но аз не си го представях така. Идеята е, че е космически разум. Някакъв НЛО.

— Прочети всичко пак — рече му Гарисън. — Внимателно. Никъде не сме казали подобно нещо. Казваме онова, което са ни съобщили други хора. Ако те са смятали, че е НЛО или нещо подобно, ние ги цитираме. Но иначе…

— Ама статията на Джей…

— Тя е като фон. Чисто умозрителна е — Джей също твърди така. Ако в космоса има разумни същества, как биха изглеждали и какви са шансовете някога да ни посетят. Такива неща се пишат от сто години. Пускат ги в списания и вестници, излъчват ги по телевизията и радиото. Джей вмъква уговорки във всеки втори абзац. „Ако се окаже така“ — така пише. Ако този обект от Лоун Пайн представлява космически разум или нещо друго…

— Джони, трябва да внимаваме. Може да предизвикаме паника.

— Ние внимаваме. Репортажите ни са обективни. Не сме излезли и на милиметър извън границите на…