Клифърд Саймък - Посетителите

— Не знам — отвърна Портър. — Не разбирам нищо от физика. Не мога да ви кажа дали е възможно. Подобен въпрос не е повдиган. Космическата агенция може да има някакви идеи по него.

— Не можем ли да пратим горе хора, които да го разгледат отблизо? Мислили ли сте за това?

— Не смятам, че е обсъждано. Възможно е да бъде пратена някоя от совалките ни в космическата станция. Готовност за подобно нещо със сигурност има. Но проблемът тепърва ще се обмисля.

— Ако се установи, че сме посетени от същества от галактиката — попита представителят на СиБиЕс, — бихте ли коментирали въпроса за въздействието на това събитие върху нас… върху човешката раса? Откритието, че там, в космоса, има някой?

— Несъмнено въздействието ще бъде значително — отговори Портър, — но не съм в състояние да коментирам въпроса. Може би би ви отговорил някой социолог.

— Господин секретар — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“, — благодарим ви, че се срещнахте с нас в толкова късен час. Вие, разбира се, ще поддържате контакт с нас.

— По всяко време, господин Смит — отвърна Портър.

Той остана, загледан в излизащите от помещението журналисти. Марша се изправи от бюрото си и застана до него.

— Струва ми се, че мина доста добре — рече тя.

— Този път не бяха толкова стръвни — отвърна Портър. — Тази работа може да придобие политически оттенък по-късно, но засега няма такова нещо. Прекалено нова е, за да има политически оттенък. Но само дай на момчетата от Конгреса няколко дни и ще видиш.

Той отиде до бюрото си, седна и се загледа как Марша се приготвя да си тръгне.

В стаята стана тихо. Някъде отдалеч се чу телефонен звън, а по някакъв далечен коридор глухо отекваха нечии стъпки.

Той вдигна слушалката и набра номера. Алис му отговори.

— Мислех си, че ще се обадиш — каза тя. — Стоях до телефона. Как мина?

— Не е зле. Не ме сдъвкаха.

— Бедният Дейв — рече Алис.

— Всичко е наред. Аз помолих за тази служба. И взимам парите.

— Никога не си молил за нея.

— Е, може и да е така, но се нахвърлих на възможността да получа работа.

— А имаш ли някаква възможност да прескочиш насам? Приготвила съм ти питие.

— Опасявам се, че не, Алис. По-добре да остана тук, за да могат да ме намерят. Поне за малко.

— Добре тогава. Чао… Един момент, татко отчаяно жестикулира. Иска да разговаря с теб.

— Дай ми сенатора. Винаги се радвам на възможността да поговоря с него.

— Лека нощ, мили. Ето ти татко.

Гласът на сенатора прокънтя в ухото му.

— Дейв, какво става там? По телевизията предават непрекъснато, но по дяволите, те не знаят какво става. Изглежда, никой не знае. Има ли нещо вярно в тази работа, че сме имали посетител от космоса?

— И ние не знаем повече от хората в телевизията — отвърна Портър. — Но мога да ви съобщя една новина. Нашите разузнавателни станции са засекли нещо ново в орбита.

Той разказа набързо на сенатора за новия обект.

— В такъв случай може би наистина има нещо вярно — рече сенаторът. — Не прилича на филмите и на тъпите телевизионни програми. Засега няма малки човечета.

— Няма малки човечета — съгласи се Портър. — Ще трябва да привикнем към мисълта, че ако там има живи същества, те може и да не са хора.

— Ако има живи същества?

— Точно така.

— Ние, американците, бързаме да правим заключения — каза сенаторът. — Имаме твърде голямо въображение и твърде малко здрав разум.

— Засега страната приема положението спокойно. Без истерия. Без паника.

— Понеже още няма никакво основание за истерия — каза сенаторът. — Съвсем скоро ще започнат безумни истории. Проклетите глупаци ще започнат да пускат слухове. И още нещо, Дейв.

— Да?

— Ставало ли е дума проблемът да се интернационализира?

— Не ви разбирам напълно.

— Имаме ли намерение да се свържем с други държави? Ще споделим ли проблема с тях?

— Не ви разбирам, сенаторе. Още няма какво да споделяме.

— Но за Бога, Дейв, ами ако има! Ако в Минесота са се приземили извънземни, ние трябва непременно да ги запазим за себе си. Помисли си, това е нов разум, нова технология.

— Разбирам гледната ви точка — каза Портър.

— Поне трябва да имаме първи възможността да научим нещо от тях — каза сенаторът. — А това, което бихме могли да научим от тях, би могло да обърне всичко наопаки.

— Имате ли представа колко трудно може да се окаже контактуването с извънземни — ако в онова нещо, което е паднало, наистина има извънземни?

— Естествено, че знам. Разбирам всичко. Но ние разполагаме с най-добрите учени в света. Разполагаме с големи умове.