Клифърд Саймък - Посетителите

— Не знам къде са, Джони — каза Франк Нортън в слушалката. — Просто не са се появили. Ти каза шест часа и аз ги чаках тук. Може да са попаднали в задръстване.

— По дяволите, Франк. Откога имате задръствания във вашия край? — попита ядосано Гарисън.

— По-лошо е, отколкото в деня на откриването на риболовния сезон — отвърна Нортън. — Движението по всички пътища към града е блокирано. Държавната полиция се опитва да ни отреже от света, но й е адски трудно. Щом по радиото и телевизията започнаха да излъчват бюлетини…

— Вече е твърде късно да правим снимки на онова нещо — каза Гарисън. — Та казваш, че се движело?

— Придвижи се доста преди известно време — отвърна Нортън. — Пресече моста и се насочи към гората. Сега е тъмно. Невъзможно е да се направят снимки. Но аз го снимах преди да се премести…

— Ти си го снимал! — извика Гарисън. — Защо, по дяволите, не ми каза по-рано?

— Джони, снимките не са нещо особено. Не са като онези, които бихте направили вие с професионалните си апарати. Просто го снимах с малък обикновен туристически апарат. Направих два филма, но не съм сигурен дали е излязло нещо.

— Виж, Франк, има ли някакъв начин да ни пратиш тези филми? Би ли искал да ни ги продадеш?

— Да ги продам? Ако ги искаш, твои са, Джони. Бих желал да имам по един екземпляр от тях, това е всичко.

— Не бъди глупав — каза Гарисън. — Тези филми струват пари. Много пари. Има ли някакъв начин да ни ги пратиш? Има ли някой, който би ги докарал дотук? Не искам да ги носиш самият ти. Бих предпочел да останеш там, докато не се появят Кати и Чет.

— Познавам едно момче, което работи почасово на бензиностанцията. Има мотоциклет. Ще ти ги донесе по възможно най-бързия начин, стига да не се убие по пътя.

— Можеш ли да му се довериш?

— Напълно — отвърна Нортън. — От време на време му давам по някоя работа. Приятели сме.

— Кажи му, че го чакат сто долара, ако ги донесе тук до полунощ. Ще задържим част от вестниците, за да пуснем снимките в сутрешното издание.

— Мисля, че точно в момента момчето е на бензиностанцията. Ще се свържа с него. Сигурно ще може да намери някой да го замести. По дяволите, аз лично ще наливам бензин, ако се наложи.

— Има ли други журналисти в града? Да се е появявал някой телевизионен екип?

— Струва ми се, че не. Телевизионни екипи ще дойдат. Предполагам, че Далът ще прати хора, но ако пристигнат, сигурно ще ме потърсят. Досега не е пристигнал никой. Полицията се справя с блокирането на пътищата сравнително успешно. Всъщност до градчето не са се добрали толкова много хора. Някои са оставили колите си и са тръгнали пеш. Пътищата са задръстени от автомобили. Тъй че е по-добре да се измъкнеш от градчето с мотоциклет, отколкото с кола. Момчето, за което ти казах, ще мине по канавките, дори ще прекоси през полето, ако се наложи.

— Действай тогава.

— Веднага. Ако не успея да намеря момчето, ще намеря някой друг. И още нещо, Джони. Как реагира страната?

— Прекалено рано е да се каже — отвърна Гарисън. — Пратил съм човек да разговаря с хората. Влиза по баровете, застава пред входовете на театрите, хваща хората където може и ги пита какво мислят за всичко това. Прави проучване за реакцията на обикновения човек. Защо питаш?

— Обадиха ми се от Вашингтон. Човекът каза, че е шефът на Генералния щаб. Съобщи си името, но не го запомних. Беше генерал, поне това си спомням.

— Досега няма реакция от страна на Вашингтон — рече Гарисън. — Трябва им време да се окопитят. Все още ли смяташ, че може да е нещо от звездите?

— То се придвижи — отвърна Нортън. — Пресече реката и тръгна към гората. Това означава, че е живо, или поне, че е много сложна машина, или машина, управлявана от разумно същество. Хората тук изобщо не се съмняват. Ако питаш тях, то е посетител от космоса. Трябваше да го видиш, Джони. Ако го беше видял, и ти щеше да повярваш.

Вратата на офиса се отвори и влезе някаква жена, последвана от мъж, натоварен с фотопринадлежности.

— Един момент — каза Нортън. — Струва ми се, че пристигнаха твоите хора. Току-що влизат.

После се обърна към жената:

— Вие ли сте Кати Фостър?

Кати кимна.

— А човекът с вас е Чет Уайт, така ли?

— Франк — каза Гарисън.

— Да?

— Дай да говоря с Кати, моля те.

— Разбира се — отвърна Нортън. — А аз ще се занимая е филмите.

Той подаде слушалката на Кати и й каза:

— Джони е.

— Филми ли ви чух да споменавате? — попита Чет.

— Да. Успях да заснема два филма преди онова нещо да пресече моста. Докато все още се виждаше.